Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LXX.

🌹В обичните спомени на Чон и Ким.🌹

Какво е любов?

Как разбираш, че си влюбен?

Какви емоции те преследват?

Любовта е търпение, страх, ревност,

милост, лудост, надежда.

Искреност.

Любовта не е това, което очакваш да получиш, а това което си готов да дадеш.

А Чонгкук даде всичко от себе си на Техьонг.

Чонгкук даде самия себе си на Техьонг. Даде душата си, вложи всички усилия в това да обича Ким и да го накара да се чувства желан и извън окръга на самотата. И се справи прекрасно, нали?

Какво получи в замяна?

Малко лъжи, леки забрани, тънки гадни постъпки. Да, не бе една от най-чистите любовни истории, но бе тяхната любовна история. Може би болна, може би психична.

Но пък важното е че с това, Чонгкук получи и привързаност, сигурност и страшно много загриженост. Внимание и красота.

Да, тяхното бе красиво.

Дори да бе пълно с кръв, скандали и грешки, имаше и една красива страна.

И тя е че те никога не се отказаха един от друг.

Започнаха заедно и приключиха заедно.

Каквото и да станеше другия им бе преоритет. Действията им бяха породени от вдъхновение, дошло им от облика на другия.

Мисълта им бе поезия, изписана само от олицетворения за другия.

Те имаха право на избор. В този живот, в още хиляда такива и милион реалности те се избраха. Те бяха готови на всичко, дори и с риск да погубят себе си. 

Това бе тяхната истинска любов.

Никой не успя да я спре, безкрайността я отнесе със себе си и дори тя не я съсипа.

Независимо пола, възрастта, болестите, проблемите, социалното и финансовото положение, Техьонг бе всичко, от което Чонгкук се нуждаеше за да диша, а Чонгкук бе всичко, от което Техьонг се нуждаеше за да се чувства жив.

И двамата бяха повече от неперфектни, но това, което правеше тяхна любов съвършена бе силната им воля и стремеж.

Не за живот, смърт или някакви абсурдни цели, за които хората си губят времето да мечтаят, вместо да изпълнят.