Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXV.

- Чонгкукии? Домъкни си сладкото задниче тук и ела да ме гушкаш, че ми е студено! - Техьонг изрева и се сви още повече в леглото си.

- Стига си ме командорил! Чонгкуки ела в нас, Чонгкуки направи ми обяд, Чонгкуки идвай да те чукам, Чонгкуки това, Чонгкуки онова... ааа!

Техьонг се засмя, а брюнетът легна по гръб до приятеля си.

- Нещо против ли имаш?

- Д... - Ким не остави малкия да отговори, а свърза устните им в нежна, кратка целувка. - Винаги така правиш. - засмя се Кук и дръпна по-големия отгоре му.

Техьонг се надвеси върху брюнета и започна да оставя целувчици по цялото му лице. Бузките, челото, нослето, клепачите, брадичката и накрая стигна отново до устните му.

- Обожавам те, Техьонги.

Тъмнокосият се усмихна от чутото и засмука мястото под ухото на Чон.

Чонгкук измърка от приятното усещане и гъделичкащите тръпки от езика и зъбите на гаджето си и изви глава назад, за по-голям достъп и знак да не спира.

След като зачерви достатъчно меката кожа, Те постави една последна целувка и се отпусна върху тялото на Кук, който от своя страна започна да го милва. Прокарваше палавите си пръсти през кафявите му, меки кичурчета коса, по дългия гръб и накрая настани ръцете си върху стегнатия му, закръглен задник.

Чонгкук обожаваше това златно дупенце. И използваше всеки удобен момент да го докосне и да му се нарадва. Двамата лежаха в топлите обятия на другия и си почиваха в комфортно спокойствие и тишина, докато Чон не реши да я развали.

- Утре мисля да изляза с Минхьок, Дахьон и Сехун. Отдавна не съм се събирал с тях. Липсват ми. - Кук прошепна, а Техьонг на мига се изправи и го погледна в очите.

- Мислех, че и утре ще сме заедно, бисквитке. - Те нацупи устни. - Не искаш ли да си с мен, Куки?

- Искам, но...

- Тогава готово.

- Но Техьонги, не съм виждал приятелите си отдавна...

- Днес ги видя.

- Имам предвид, че не сме излизали заедно извън училище.

- Значи те са ти по-важни от мен?

- Хьонг, разбира се, че не... не говори глупости.

- Ами така изглежда.

- Техьонги...

По-големият скръсти ръце и слезе от гаджето си намръщен, като отиде в другия край на леглото.

- Сърдиш ли се? Аз ли съм сега бебето или ти? Техьонгии?

Но отговор не последва.

- Техьонги, говори с мен... Моля те...

- "..."

- Ъгх, добре хьонг, друг път ще се видя с тях.

Щом чу това очите на Ким заблестяха, той се върна обратно при приятеля си и го прегърна.

- Нямаш нужда от тях и без това. - Техьонг измърмори под носа си неясно, забит в рамото на по-малкия.

- Какво каза?

- Нищо бисквитке. - Те дръпна Чон в скута си и обви ръце около кръста му, а брюнетът около врата на хьонга си.

Чонгкук остави шумна, дълга целувка по бузата му притеснено. Почувства се много зле, че трябваше да избира между приятелите и любовта си. Това не бе никак лесно и хубаво решение.

Но можеше да излезе с тях друг ден, нали?

Щом Те ще е щастлив, ако се види с него утре, то значи и Кук ще е щастлив.

Защото това момче и неговото щастие бяха най-важни за Чонгкук. Той би направил буквално абсолютно всичко, за да може Техьонг да е добре.

И това си е плашещо. Защото един човек първо трябва да гледа собственото си щастие. А за Чон радостта на Ким надделяваше пред неговата. И това не беше добре. Никак добре.