Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

IV.

Техьонг тъкмо се бе събудил от дрямката си и обикаляше къщата безцелно. Тя бе празна, дори прислугата не се навърташе наоколо. Явно родителите му бяха отново на някакво събиране, да обсъждат велики въпроси, относно бизнеса им и бяха освободили персонала.

Не че го интересуваше.

Той отвори хладилника, но не си хареса нищо от там. Ядеше му се нещо сготвено на момента, а не замразени консерванти или остатъци от вечеря, сготвена преди дни. Той изпуфка отчаяно и се сети да пише на най-добрия си приятел. Не се бяха виждали от три дни насам и това си беше доста време, имайки предвид, че те са заедно постоянно.

~~~

Бисквитке, у вас ли си?

Чонгкуки💜:
Да.

Добре, отключи че идвам

Чонгкуки💜:
Може ли, не може ли?

Естествено, че може :D

Чонгкуки💜:
Нахалник :D

~~~

Техьонг се ухили на сладкия им чат и дори без да се преоблича побърза да отиде до съседната къща, в която живееше Чонгкук. Тя бе отново на два етажа, но доста по-малка и скромна от тази на Те, давайки ясен знак за различията във финансовите положения на двете семейства.

Момчетата бяха съседи от както се помнеха и с годините си станаха много близки приятели. Почти неразделни. Родителите им, обаче никога не са били повече от съседи, които се поздравяват от уважение.

Техьонг отвори вратата сякаш си влиза у тях и срещна светещия, невинен поглед на Чонгкук. Той беше свикнал приятелят му да идва неканен и изобщо не бе изненадан. Но пък така се радваше да го види.

- Ти на кого ще викаш нахалник, бе? - Ким изръмжа и скочи на гърба на момчето, като започна да го гъделичка по цялото тяло.

Кук се смееше и скимтеше, като с всички сили се опитваше да махне Техьонг от себе си. Уви неуспешно, по-големият бе като пиявица. Скоро момчетата се намираха в хола на брюнета, боричкаха се и се смееха на дивана, колкото им гласове достигат.

Накрая, когато се умориха, Техьонг положи глава върху коремчето на Чон и двамата лежаха в странни пози, дишащи тежко.