Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

L.

- Толкова ми липсваше, Техьонги!

- И ти на мен, ну... Джису.

Тя се засмя и разроши косата на по-малкия.

- Знаеш колко плаках, когато се ожени за онзи японец и се измести в Токио.

- Знам, дете. И аз не исках да те оставям сам, но нямах избор, това е неговата родна страна. Но ето сега съм тук да те видя. Кажи как върви животът? За какво говореше майка ти? Изгонили са те от училище?

Техьонг кимна със сведена глава.

- Да не те бърка, Техьонги. Мен като малка от три училища ме изхвърлиха. Няма лошо да сменяш обстановката от време на време. Светът не свърша с това.

Те се засмя. Джису винаги го е разбирала. С нея можеше да си говори за абсолютно всичко, тя винаги щеше да го подкрепи, разведри и даде добър съвет. И най-вече изслушване.

Жалко, че изгуби нишката, когато тя се измести. Може би, само може би ако жената беше тук да го контролира Ким нямаше да стигне до крайностите и положението, в което е втасал сега.

- Как си здравословно? Пиеш ли си хапчетата? Докторът какво каза, подобрило ли ти се е състоянието с годините?

"Изперкал."

"Луд."

"Убиец."

"Затвора или гроба. Избирай."

Техьонг извърна поглед и кимна.
Но Джису определено не бе вчерашна и нямаше да се върже на този опит за измама. Познаваше момчето си прекалено добре, за да знае кога лъже.

- Скъпи, помниш какво се бяхме разбрали с теб, нали? Когато откриха малкия ти проблем. Няма да споменавам на вашите, че страдаш от биполярност, само ако спазваш заръките ми. Защо си спрял да посещаваш лекаря си?

Тъмнокосият започна да диша тежко. Тази тема му бе болна, не искаше да говори за биполярността си с никого. Беше го страх и срам, че бе "повреденото" дете.

- Хайде, Те. Винаги сме си споделяли какво ни мъчи. Винаги съм била до теб. Аз съм леля ти Джису, готината леля, говори с мен...

Техьонг се усмихна, но усмивката бе тъжна, посърнала. Отново слабостта го бе завзела и това не му се нравеше.

- Страх ме е. Гнус ме е от болници и доктори, Джису... Повръща ми се само от представата за това подтискащо помещение. Когато ходехме двамата, сякаш ми беше по-лесно, но откакто ти замина... не можех да стъпя там сам. И не искам... не искам да се връщам там никога повече, ще се задуша. - изплака тъмнокоското.

- Знам, но трябва да пиеш лекарства, за да не станеш по-зле и...

- Но аз станах по-зле, нууна. Гласът... гласът не спира да ме преследва. Само ме тормози и ме обижда. Искам да го накарам да спре, готов съм на всичко, но не мога. Той не си тръгва. Дори не ме оставя да спя.

Джису изведнъж разшири очи.

- Какъв глас, Техьонги?

- А-ами...

- Дете, какъв глас?

- В главата ми е. Не иска да млъкне. Постоянно е там. Моля те помогни ми, Джису. Не го искам повече. Само ме обижда и мъчи. Боли ме. Дори в моменти ми шепти гадостите си.

Гласът на Техьонг се пречупи, той се разплака и започна да хлипа болезнено. Джису страшно се стресна. Изпадна в шок.

Да видиш момчето, с което си израснала и гледала в това състояние. Да чуеш мъките, уязвимите молби за помощ. Да разбереш, че едно здраво на вид момче, всъщност е с биполярност и вече шизофрения.

Отвън сияещ, а отвътре разцепен.

Та той не беше толкова зле, определено преди дори не си личеше, че страда от нещо и че е различен, а сега...

Жената се разстрои. Сърцето ѝ се разкъса на малки късчета. Веднага хвана плачещия си племенник в обятията си и започна да го успокоява. Какво се бе случило, докато я нямаше?

- Помогни ми... Не го искам този глас. Съсипва ме, пречи ми, не мога да спя от него!

- Ще отидем още утре на лекар...

- Не! Джису, не! Не искам да стъпвам там, моля те, не! - Ким с препълнени със сълзи, кучешки очи погледна жената в ирисите, а тя прехапа устна.

Дойде с нагласата да си почине малко от семейното, натоварено ежедневие и да прекара щастлива, безгрижна седмица с племенника си.

Но това изобщо нямаше да се случи. Плановете ѝ отидоха на кино, по същия начин както и здравето на Техьонг.

Тя стисна силно треперещото момче и опита да вземе болката му. Толкова го обичаше, че бе готова да понесе неговите мъки.

Жалко, че не тя избираше при кого да отиде болката. И определено не знаеше, че такъв товар бе невъзможно да бъде отлепен от плещите на Ким.

~~~
В движение измислям нови детайли, с които да забавя малко края, защото не искам да завършвам любимата си история все още.
Надявам се не ви е доскучало:(