Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXIV.

Техьонг замръзна на място. Целият се вцепени.

Изведнъж той усети силния вятър, блъскащ се в плътта му и студена пот изби по челото му, което допълнително помогна на ледените тръпки по кожата му да изкочат и да го разтърсят. Сетивата му се изостриха и напрегнаха. Въздухът около него стана тежък и задушлив, та даже почти изчезна от дробовете му. Гърдите запариха, а сърцето го стегна.

- Ф-Феликс?

Но момчето, нито отговаряше, нито мърдаше.

Лежеше безжизнено с широко отворени очи, а тревата около него бързо изгубваше зеленикавия си цвят и се обагряше в ярко червено. Ким клекна до момчето и го побутна с премерена сила.

Прекалено късно обаче.

Малкото тяло на русия се претъркули по корем и Техьонг, като видя гледката пред себе си отстъпи крачка назад с разширени очи и уста. Той започна да трепери, прокара нервно ръка през косата си и я задърпа в опит да се успокои.

Дашай...

Издишай!

Дишай...

Издишай!

- Мамицата му! - Техьонг отново се доближи до тялото на момчето и притисна съвсем леко два пръста към студената му кожа на врата.

Секунди след това ги дръпна, като попарен. Очите му от страх и паника се напълниха с ледени капки сълзи на отчаяние и съжаление.

- П-по дяволите!

Феликс нямаше пулс. Оказа се, че ударът е бил фатален. И как няма да е като момчето бе забило главата си в остър, широк камък, който не бе изобщо в плановете на тъмнокосия и който Фел не успя да избегне, заради резкия блъсак. Огромна рана, събрала гнева и ревността на Техьонг грозеше главата на Феликс и пускаше литри кръв на свобода по земята, сякаш поточе се бе образувало насред горичката. Но естествени, червени потоци не съществуваха.

Бе починал. Феликс бе починал на място. Бе убит. Ким Техьонг уби приятеля на гаджето си. Това бе реалността. Най-после момчето нямаше да притеснява Чонгкук.

Иронично и трагично.

- Мамка му, мамка му. Не трябваше да умираш, слабоумнико. Н-не трябваше. - Техьонг целият трепереше. Всичко се случи толкова бързо и неусетно.

Не очакваше такъв обрат на събитията, ама изобщо. Та той искаше само да го сплаши, няколко удара, две три сининки за спомен и толкова.

Не искаше да е убиец. Техьонг не беше убиец.

Крайниците му изтръпнаха. Сърцето му се беше качило в гърлото и туптеше силно. За разлика от това на Феликс. Вината и паниката го задушаваха толкова шибано силно, че чак му се повдигна.

- Събуди се, по дяволите! Моля те, събуди се. - Техьонг го хвана за раменете и започна да го тресе.

Солените му сълзи се стичаха по лицето, а гласът му трепереше. Но няма. Феликс нямаше да се събуди.

Ким отново се изправи на крака и започна да се оглежда. Слава на богу наоколо бе пусто. Нямаше свидетели. Той започна да обикаля в кръг с кръстосани ръце около трупа на по-малкия, който бавно започваше да изстива.

Ами сега?

Не знаеше какво да прави. Тъмнокосият извади телефона си и зашари по екрана с премръзналите му пръсти. Бързо набра познат номер.

"Телефонът на абоната е изключен или извън обхват."

- Да ти се невиди, Юнги! И на теб също. Мамка ти, кучи син, толкова си смотан, че дори не успя да оживееш! Аз не съм убиец, по дяволите не съм! - Техьонг крещеше и се съдираше от плач.

Разкаянието и уплахата го изяждаха. Не можеше да понесе фактът, че бе отнел човешки живот. Не можеше да понесе гледката на мъртвото тяло на това момче. Една секунда жив тук, а сега... само безжизненото му, окаяно тяло, гниещо на земята.

- Не. Съм. Шибан. Убиец. - той падна на колене до Феликс, а скоро и краката също го предадоха.

Ким легна на една страна, свит на топка, давещ се в кръв, пот и сълзи. Или по скоро в собствените си обвинения. Последните думи на русокосия не напускаха мислите на Техьонг.

"Същество като теб не заслужава Чонгкук!"

Болезнено, горчивото изречение се бе запечатало в ума му, все едно бе гравирано и се повтаряше неспирно. Със същия този тон, по който го каза по-малкият. Със същата вярност и сигурност в гласа.

- Аз не съм убиец, Чонгкуки. Аз не съм убиец.

~~~
||Chill guys, this is not a dick, don't take it too hard.||