Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXVIII.

Чонгкук се бе излегнал на чина си отегчено, нетърпеливо чакайки звънецът да бие. След още две дълги минути, които му се сториха като цяла вечност часът най-после приключи. Чон прибра нещата си набързо и напусна класната стая.

Бе време за обяд.

Той настоятелно минаваше през всички ученици запътил се към столовата, докато накрая не намери приятелите си. Минхьок и Сехун бяха седнали на една маса, ядейки и обсъждайки нещо съсредоточено. Чонгкук се доближи до тях и метна раницата си върху масата в опит да ги стресне.

- Хей, Кукси! - Минхьок веднага прегърна приятеля си весело.

- Как си приятел? - Сехун му се усмихна и Чон направи същото, като разкри два реда бели, заешки зъбчета.

Опрделено днес бе щастлив ден за Кук.

- Добре, а вие?

- Май днес си в добро настроение? - Сехун повдигна вежда и Чон тъкмо щеше да отговори, когато усети горещ дъх да се забива във врата му.

- Здравей, бисквитке.

Брюнетът се стресна от внезапното присъствие, но когато се обърна още по-голяма доза щастие го изпълни.

- Техьонги, ти си тук?!

- Исках да обядвам заедно с теб.

Чон се изкиска и остави целувка по носа на Ким. Той си мислеше, че гаджето му по принцип обядва с Юнги. Нищо, че Техьонг го лъжеше и даже не си правеше труда да престъпи входа на училище.

- Иъл, вземете си стая! - Минхьок и Сехун, станали свидетели на сладникавите действия на двойката започнаха да недоволстват.

Чонгкук само им се изплези и седна на един стол, като веднага след това бе издърпан в скута на Техьонг. Брюнетът зарови лицето си в сгъвката на врата на Те и вдиша от приятния му аромат, а той целуна по-малкия по главата.

Изобщо не ги интересуваше какво ще кажат съучениците им наоколо по техен адрес. Или учителите или който и да било. За тях никой друг не съществуваше, когато те си бяха в техния си свят.

- Ама моля ви се опитваме се да обядваме тук. - Минхьок продължи да се шегува, което подразни Ким. Той бе на косъм да се обади, но Чон го изпревари с едно просто "млък".

- Е, вие за какво си говорехте пре... - Чонгкук бе рязко прекъснат от бягащата с бясна скорост Дахьон.

Тя рязко се заби в масата, карайки всички да я погледнат изненадано.

- Дахьони? Какво си се запъхтяла так...

- Феликс е изчезнал. - тя каза задъхано, като изчисти уморено слоя пот от челото си.

Всички замлъкнаха. Никой не знаеше какво да каже. Сякаш не можеха да обмислят добре думите на приятелката си, които се изстреляха като токсични коршуми срещу тях.

- К-как така изчезнал? - Сехун се осмели да попита.

- След като Фел вчера отново не дойде на училище реших да отида в тях. Естествено майка му отвори вратата разплакана и ми разказа, че Феликс е излязъл уж да хвърли боклука по сред бял ден и след това е нямало, ни следа  от него. Тя му звъняла, но телефонът бил останал в стаята му, търсили го из града, на места, на които Фел би могъл да е но нищо...

"Това е защото ти ме уби, Ким Техьонг."

Те се напрегна и се размърда неудобно. Силно опитваше да пренебрегва напрежението и страха си и да не се издаде случайно.

- Сега родителите му се обадили в полицията и чакат отговор.

- В-възможно ли е да му се е случило нещо лошо? - Минхьок попита с тревожен глас.

- Не! Н-не, сигурно просто е избягал някъде надалеч. Искал е сп-покойствие, почивка, нали напоследък се е държал странно... - Техьонг притеснено се обади, което предизвика обърканите погледи на другите да се впият в него.

- Ти от къде знаеш? - Дахьон, със сълзи в очите от мисълта за ранения Феликс, се обади.

- Чонгкук ми беше разказвал за него. - на един дъх рече притеснено Те.

- Не, Фел не е такъв. Познавам го, щеше да каже, че заминава поне на майка си...
Но и на нас. Той не е от типа хора да избяга изведнъж. Той знае, че ще се тревожим за него.

- Съгласна съм с теб, Минхьоки. Нещо му се е случило със сигурност. Усещам го. - Дахьон не успя да се сдържи и една сълза се пусна свободно по бузата и.

Всички бяха толкова притеснени и объркани. Целите им тела бяха на тръни, атмосферата се бе нажежила драстично.

"Виждаш ли, Техьонг? Започват да се притесняват за мен."

"Търсят ме. И скоро ще разберат каква жестокост направи с мен."

"Мноого, много скоро."

Ким захапа устна, за да сдържи никакъв жален звук да не напусне устата му. Той обви ръце здраво около Чон, който от своя страна бе отнесен в мислите си.

И въпросът, който се въртеше в на всички главите бе:

Какво ще стане от тук нататък?