Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LIX.

- Техьонг ти ли уби Феликс? - Чонгкук изстреля, а това изречение остави горчив вкус в устата и дълбока дупка в и без това не много здравото му вече сърце.

Не можеше да повярва какъв въпрос задава на гаджето си. Та те до вчера си говореха за общото им семпло, но щастливо бъдеще.

Как, когато и Кук завърши ще отидат в колеж и ще си намерят работа, Чонгкук винаги си е мечтаел да бъде пекар на сладки и да си отвори свое кафене, с помощта на гаджето си. След това ще си купят малко апартаментче, далеч от родителите на Техьонг, защото това е което той искаше, а Чон винаги се съгласяваше с неговите желания. По-късно ще се оженят в Америка или където по дяволите е легално и ще живеят щастливо само двамата.

А сега... мамка му сега положението драстично се бе променило. Рязко бе потънало.

И двамата осъзнаваха това. Те знаеха, че от тук нататък нищо нямаше да се случи по розовия им, сладък план. Че бъдещето им бе изпълнено със страшни, тъмни картини, които щяха да донесат само емоционална болка, а дори и физическа.

Техьонг изведнъж стана от мястото си. Когато чу въпроса на Чонгкук той веднага се стресна и като попарен се изправи на крака.

Започна да се смее. Неловко започна да се киска, така сякаш Кук е ненормален и задава нелепи въпроси.

- Какви ги говориш, бисквитке?

"Упс, май някой го спипаха!"

- Техьонги, отговори ми. Искам искрени отговори. Какво се случва? Ти ли си виновен за безследното изчезване на Феликс?

Малко по малко всичко започваше да се разгорещява. Въпросите на Чонгкук сипваха бензин в разпалките и едно грешно действие делеше стартирането на огромния пожар.

"П с и х о п а т"

- Чонгкуки, стига си приказвал глупости!

- Глупости ли? Глупости значи... Разбрах някои работи и всъщност доста добре се навързват с всичко станало, хьонг. Помня как гледаше Феликс на криво. Помня как ми забрани да излизам с него и как винаги се отвращаваше спомена ли името му.

- Това, че не го харесвах не значи, че...

- Стига лъжи, Техьонги! Престани, да му се невиди, какво е това? - Чонгкук с бърза крачка се запъти към леглото на по-големия и за негова радост и огорчение торбата с кървавите дрехи все още си почиваше там отдолу. Чон я хвана и изсипа съдържанието ѝ в краката на Ким. - Намерих ги случайно преди време и тогава дори не ми дойде на акъла от какво може да е всичката тази кръв по тях. Или по-точно от кого. Помня кога беше облечен с тези дрехи, Техьонги. Много добре помня деня, в който ни хвана с Фел в парка. И след това онази вечер. Когато плака и ми повтаряше да ти обещая, че няма да те оставя каквото и да става. По дяволите за толкова глупав ли ме имаш?!