Техьонг чу тези пронизващи ушите му крясъци от Феликс и следващото, което знаеше е че малкият лежи мъртъв на тревата.
Облян в собствената си кръв.
С отворени очи.
Гледащ го.
Обвиняващ го.
Навън бе студено, духаше ужасно силен вятър, който люлееше клоните на дърветата наляво надясно.
Прекалено искрящите лъчи заслепяваха погледа на Те, той стискаше очи и държеше главата си, която сякаш се пръскаше от всичките писъци и заглушаващи звуци и вибрации, които го замайваха и се забиваха в мозъка му като стрели.
Той се поклащаше на двата си крака и дишаше тежко, с всички сили, опитвайки да запази равновесие. Изведнъж крива, но широка, злобна усмивка се показа сред светлината.
"Никога няма да те оставя, Ким Техьонг"
- НЕ! - тъмнокосият подскочи и стреснато се събуди, целият облян в пот и треперещ.
Пижамите му залепнали за тялото, а косата за челото. Сърцето му блъскаше лудо в гръдния кош, а дробовете му пареха от недостига на въздух, въпреки дълбокото му дишане.
Беше минал ден. Един прост, дълъг, мъчителен ден, откакто всичко се случи и Техьонг го сънува. Сънува цялата случка отново.
Сякаш бе записана на лента в съзнанието му и когато заспа прожекцията се пусна от само себе си. Усети същите чувства, същия страх, същия шок. Същите истински сълзи. Беше толкова реално. Сякаш го преживя за втори път.
А накрая... тези думи.
"Никога няма да те оставя, Ким Техьонг"
Не помнеше Феликс да ги бе изричал. Умът му си играеше с него. Тестваше го. Искаше да му покаже колко податлив на собствените си кошмари е.
- Защо по дяволите, защо? - Ким започна да плаче и лицето му се намокри допълнително.
Не знаеше колко дълго ще издържи на това напрежение, което го побъркваше.
"Плачи Техьонг, плачи. Само това можеш да правиш и без това. Е, освен да убиваш..."
Изведнъж ревът му секна. Той млъкна, захапа устна и се огледа изненадано из тъмната си стая с широко отворени очи.
Какво по дяволите се случваше?
"Няма да ме видиш, но ще ме чуваш. Искаш или не искаш ще ме слушаш често, Ким Техьонг."
- Н-не, не, не. - той разбра, че гласът на Феликс не идва от никъде другаде ами от главата му и започна да се скубе.
Хлипаше, дърпаше косата си и се нараняваше. Сякаш опитваше да издърпа вината от плещите си.
Какво ставаше по дяволите!?
"Няма да изчезна, бебче. Ще те преследвам, докато не те изцедя. Въпросът е кога, къде и как."
- Млъкни! Млъквай веднага, млъквай!
"Дали да не е по същият начин както и ти мен? Разбий си черепа, Ким. Или не... има и по-забавни начини от този."
Техьонг проливаше сълзи, а гласът му се смееше.
Той се тръшкаше се. Измъчваше се. Обвиняваше се. Наистина тъжна картинка...
Винаги си е патил сериозно, заради биполярното си поведение, отключило се и тормозещо го от ранна възраст. Но това... Това вече бе на друго ниво. Беше стигнал огромна крайност. Сериозна и непоправима.
"Ти си психопат, Техьонг. Убиец. Моят убиец."
- НЕ. Престани, моля те, престани. - Ким се зарови в завивките си, започна да се гърчи и сложи ръце на ушите си в опит да заглуши гласа на Фел в главата си.
Уви, неуспешен опит.
"И аз ти се молех, Ким Техьонг. Молех се с последни сили, но ти не ме послуша. Защо сега аз да те слушам? Съвестта сън не спи, Ким."
Хлиповете на Те се превърнаха в гласен рев, когато чу подигравателния смях да става все по-силен и шумен. Гласът му се подиграваше. Харесваше му да си играе с ума му.
По същия начин, по който Те си игра с тялото на Феликс, докато накрая не го довърши.
~~~ Исках да ви покажа колко сладък е телефона ми uWu
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Зайчее
Благодаря, че още четете това.
И ако някой може да ми обясни какво шибано се случва по математика ще го обичам вечно:"))))
