Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LIII.

- Техьонг?

Ким се отскубна от ръцете на леля си и погледна от къде идва познатият глас, изричащ името му.

- Юнги?

- Какво правиш тук, Те?

- Д-дойдох на преглед. Контролен, нищо сериозно. А ти?

- Хоби си счупи ръката и идваме да му сменят гипса. - Юнги кимна към гаджето си, който се усмихна широко и метна със здравата си ръка. - Хоби, нещо против да останеш сам за малко? Искам да поговоря набързо с Техьонг?

- Върви, Юнгс. Не е нужно всеки път да идваш с мен. - Хосок го побутна нежно.

- Но...

- Хайде. Не сте се виждали отдавна.

Юнги се примири и погледна въпросително към Ким.

- Всъщност Юнги, ние с леля имахме раб...

- Дете, върви се виж с приятеля си, хубаво е да излизаш. Аз и без това трябва да купя лекарствата т... моите лекарства. Само не закъснявай довечера.

Джису тръгна бързо към изхода като остави Техьонг със зейнала уста.

Той не искаше да бъде насаме с Юнги.
Да, приятелят му му липсваше, но отлично знаеше какво ще последва.

- Хайде да седнем някъде и да поговорим.

...

Двамата стояха в парка, седнали на свежата трева и мълчаха. Техьонг гледаше накъде ли не, късаше тревички и си играеше с тях само и само да избегне погледа на русия.

- Те, за какъв глас говореше леля ти?

Изведнъж Техьонг замръзна. Цялата кръв от вените му се изпари. Сърцето му спря за миг.

Не, не, не...

- За какво г-говориш? - Ким се засмя нервно.

- Не се прави на наивен, чух леля ти. Те, моля те сподели ми. Защо се отдръпна така от мен? Вече нищо не си споделяме, какво говоря, та ние дори не се виждаме. Хайде, аз мога да ти помогна...

- Не, не можеш!

"Вярно е."

"Той само те съжалява."

"Така както и Джису го прави."

"И Чонгкук също."

"На никого не му пука за теб. Никой не те обича, жалко изчадие!"

- Н-не можеш нищо да направиш. Няма как да изгониш шибания Феликс от главата ми. Не можеш да го накараш да млъкне. Ако ти кажа ще ме съжаляваш дори повече. Не ме карай да говоря, моля те. - очите на Техьонг отново се напълниха със сълзи, а Юнги бе повече от объркан.