Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXI.

Чонгкук от десет минути стоеше на една пейка в пустия, заради ужасните климатични условия, парк на Сеул. Времето бе студено и дъждовно. Кук бе облечен с огромно, пухкаво палто, но все пак пронизващият вятър отправяше ледени тръпки по вече настръхналото му тяло.

Той потърка дланите си една в друга, в опит да се сгрее и се огледа наоколо отново. Щеше да се срещне с Феликс. Да, вярно че едва преди пресните няколко дни беше обещал на гаджето си да спре всякакъв контакт с това момче, но още веднъж нямаше да навреди на никого, нали?

Техьонг нямаше да разбере, че са се видели, така че защо не?

Чон искаше да поговори с Фел, да разбере причината за драстичната му промяна. Макар и да не разбираше на какво се дължи огромната ревност на хьонга си, той щеше да го послуша. Колкото и да обичаше приятелите си, обичаше повече Техьонг.

Затова сега щеше да поговори с Феликс за последно и след това край. Просто да разбере какво го тревожи и ако е нещо сериозно да му помогне за последно. Скоро Кук видя превита фигура, облечена цялата в черно и единственото светло нещо в нея бе русата коса.

Чонгкук се изправи и се доближи до Фел с ускорена крачка. Обви ръцете си около него за силна приятелска прегръдка, обвита от топла искреност. По принцип русокоското би му се зарадвал, би го поздравил шумно, дори би го повдигнал от земята весело.

Но сега...

Сега дори не отвърна на прегръдката.

- Фел, много ми липсваше...

- Нека поговорим бързо.

- Какво става с теб, приятел? Защо поиска да се срещнем тук? Да бяхме отишли в някое кафене на топло...

- За да може никой да не ни намери.

- Защо някой би искал да ни търси?

- "..."

- Феликс, кажи ми какво става с теб? Искам си стария приятел. Искам да си пак толкова радостен и усмихнат човек. Какво се случва?

- Страх ме е за теб, Кукси. За приятелството ни и за теб самия. - измърмори под носа си Фел.

Чонгкук сбръчи вежди и преглътна буцата в гърлото си.

- За какво говориш?

- Не искам нещо да ти се случи. Не искам никой да ти навреди. Не се познаваме от вчера, пука ми за теб...

- Но кой би искал да ми навреди, Фел? - Чонгкук обхвана ръцете на русокосия и го погледна в очите, стимулиращ го да се отпусне и разприказва най-после.

Феликс тъкмо щеше да продума тежката истина, но тогава усети непознато присъствие до себе си. Вдигна поглед и когато видя човека до тях дръпна ръцете си, като попарен от тези на Чонгкук и направи крачка назад. Кук също погледна встрани и зениците му се разшириха.

- Т-Техьонги?

- Ч-чонгкуки, какво правиш? - Техьонг попита със студен тон, ясно личейки си как дава всичко от себе си да запази самообладание.

-А-аз...

Напрежението във въздуха бе неописуемо. Тримата стояха, гледаха се един друг и не знаеха какво да сторят. Дишаха тежко и всеки бе уплашен по своята си причина.
Изведнъж температурата се бе покачила драстично. Горещи, притеснени вълни обливаха момчетата, помагащи им въобще да не усещат студа на времето.

- Н-нали ти казах да не се виждаш повече с него?

- Хьонг, аз...

Феликс не издържа повече. Това изречение от страна на Ким му бе достатъчно. Той хукна да бяга. Русокоското знаеше, че бе грешка да идва. Трябваше да пише съобщение на Чонгкук от друг номер или да му го каже набързо в тоалетните на училище. Тайно и бързо.

- Фел! - Кук извика, но момчето бързо излезе от полезрението им и се скри в мъглата, уплашен и не поглеждащ назад. Останаха само двамата влюбени.

- Т-Техьонги...

Но Ким също не можеше да стои на едно място. Той поклати глава, хем разочаровано, хем изнервено и със стиснати юмруци избяга в другата посока.

- Хьонг, не!

Но тъмнокосият бързо офейка. Чонгкук остана сам и безмълвен на мястото си. Не знаеше какво да прави в този момент.
Да последва приятеля си? Да последва любовта си? Мозъкът му крещеше Феликс, сърцето Техьонг, но краката му не можеха да помръднат.

Той само успя да седне на една от ледените пейки и да свие крака до гърдите си.
Загледан в пространството. И объркан.
И стресиран.

~~~
Имам рожден ден след два дни.
Йеей :")))