Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LXIV.

- Отворете моля, имаме издадена официална заповед за арест!

- Техьонги, ти как... как стигна до тук, дете...? - продума Джису с пречупен глас, игнорираща настоятелните полицаи отвън.

Техьонг бе забил поглед в краката си, неотронващ и думичка, главно защото не знаеше какво да каже. Сърцето му се беше качило в гърлото, а в ума му се бе запечатала ужасената физиономия на леля му, която все още не напускаше лицето ѝ. Сега и тя беше осъзнала какъв провал бе племенника ѝ. Сега и тя щеше да си изгради мнението, че момчето ѝ се бе превърнало в полудяло чудовище. И тя щеше да започне да го ненавижда.

Или поне така си мислеше Техьонг. Истината е че това не бе точно така. Жената обвиняваше главно себе си. Джису гризеше долната си устна и си мислеше как всички случки до момента, може би въобще нямаше да протекат по този начин, ако тя през цялото време беше останала в Сеул и бе полага нужните грижи и любов за момчето, което си нямаше друг освен нея. Поне не и морално...

Според нейното виждане, ако тя го контролираше, Техьонг нямаше да се вкара в окаяното състояние, в което дори и наемен престъпник би се ужасил. Но винаги има едно нещастно "ако̀".

Леля му плачеше, та чак свят ѝ се виеше, бе и толкова жално за Ким. Та той бе нейното малко, палаво, но невинно слънце, жената си го спомняше като тъжното отвътре, но всъщност страшно енергично и весело дете отвън, което можеше да ти оправи настроението за секунди. Бе достатъчно дори само да чуеш лъчезаения му смях, съчетан с правоъгълната, диамантена усмивка.

А сега... сега племенникът ѝ се беше превърнал в студена, черна дупка, която завлича всичко живо по пътя си и го унищожава, като първи в списъка е самият себе си.

Джису триеше сълзите си, но скоро те биваха заменени с нови и нови. А шибаният звънец не спираше да се забива в мозъците им...

- Последна молба, знаем че сте вътре. Ако не отворите до една минута вратата ще бъде принудително разбита! Предопредени сте!

И тримата не смееха да мръднат.

- Техьонг, трябва да отворим... - започна Юнги.

- Не...

- Те...

- Юнгс, ако си ми приятел няма да отвориш тази врата. Ще ги задържиш и излъжеш колкото се може повече. Приеми го като последната ми молба към теб. Ако някога съм значел нещо за теб, ако си ми бил верен и те е грижа наистина за мен, няма да позволиш шибаняците да ме хванат! - помоли или по-скоро заповяда Техьонг и междувременно се доближи до леля си.