Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXVI.

- Чонгкуки, колко още ти остава?

- До седем минути съм при теб, Техьонги.

- Как пък ги прецени седем?

- Не знам, просто са малко повече от пет, ама ако ти бях казал десет щеше да се отчаяш, дори повече.

Техьонг се засмя на логиката на брюнета, държейки телефона си прелепен до ухото. Докато чакаше Чонкук да се прибере от училище Те му бе звъннал, за "да не му е скучен пътят" на по-малкия.

Ким отново не бе влизал в часовете си. Той изобщо не се бе появявал на училище днес.
Но разбира се бе излъгал Чон. Съобщи му, че е бил в първите три часа, но после му е прилошало и се е прибрал. Чак се очуди, че Чонгкук му се върза на поредната лъжа.

- Сега къде си?

- Почти пред вас, хьонг.

- Ще те гледам през прозореца.

- Ти си по-добре, нали? - попита с лека тревога Кук.

- Изпих едно хапче, наспах се и съм бомба, бисквитке не се тревожи.

- Радвам се, миличък.

- Леле Чонгкуки, виждам в края на улицата как се задава едно страашно сладко момче. Познаваш ли го? - Техьонг захапа устна при вида на Чон.

Не бе облякъл нищо особено, косата му също си бе както обикновено, но на Ким никога нямаше да му омръзне външността му. За него той бе невероятно създание. Очарователен и секси в едно. Неговата малка, скъпоценна бисквитка.

- Така ли, кой ли е този сексапилен младеж? Нов ли е в квартала? - повдигна вежда Чонгкук, правещ се на наивен.

- Не знам, но страшно ме възбужда. Кара ме да се втвърдявам, само докато го гледам как крачи по улицата.

- Техьонги...

- Толкова е уверен и горещ, искам да се докосна, като си представям, че той го прави. Толкова мръсни неща ми изкачат в главата и то само с него. Мм, боксерките ми отесняха.

- Х-хьонг, престани.

- Толкова съм възбуден от мисълта за него. Не си представям, ако се качи при мен. Ще свърша още преди да съм го пипнал. Направо като го видя гол. - Техьонг изпъшка сексапилно в говорителя и скоро се чу сигнал, че разговорът е приключил.

Ким се засмя като видя през прозореца с каква бърза крачка Чон влиза в двора на дома му. Той бързо се настани на леглото си, преструващ се, че нищо не е станало.