Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XVII.

Чонгкук се събуди с усмивка на лице. Спомените от предната нощ не го напускаха още с отварянето на очите му и щастие бе изпълнило многобройните му вени. Да отдаде тялото си на момчето, което обича за Чон бе една от най-истинските му и съкровени мечти. Той винаги е искал първият му път да е специален, интимен и незабравим. Не просто чукане, Чонгкук искаше да прави любов. Да обича и да бъде обичан бе неговата теза, а аргументите бяха действията на Техьонг в тяхното съчинение за любов. И мечатата му най-после се сбъдна, в една неочаквана, но вълшебна нощ.

Чонгкук се протегна сънено и тъкмо да опита да прегърне човека до себе си, но тогава усети, че мястото бе празно. Брюнетът моментално отвори очите си широко и видя, че бе сам на голямото си легло, предназначено за двама.

Зениците му се разшириха и той започна да се паникьосва. Та Техьонг си бе тръгнал, бе го зарязал. Очите на тъмнокоското започнаха рязко да се пълнят със сълзи и той взе телефона си.

Цялата увереност от снощи внезапно се изпари. Сега страхът и слабостта я заместиха. Чонгкук започна да му пише.

"Хьонг, къде си?"

"Извинявай за снощи."

"Съжаляваш ли за това, което направихме?"

"Моля те, не се сърди, ще забравя всичко, ако това искаш. Все едно нищо, не се е случвало."

Видяно✔️.

Чонгкук започна да плаче.

Не издържа на напрежението. Водопад от сълзи, сякаш изливан с кофи от очите му, примесен с разкаяние и уплаха го заляха. Приятелят му сто процента не искаше да го вижда повече. Със сигурност се отвращаваше от случката, случила се случайно и подвластно на много алкохол, разбутал мозъка му.

Чон обу чифт чисти боксерки, колкото да не е гол и гушна една възглавница срещу гърдите си с всичка сила. Той започна да трепери. Страх, че ще загуби любовта си завинаги го обзе и не искаше да го напусне. Кръвта му забушува, сърцето му туптеше като лудо и буца, силна тревожност го задушаваше.

Минаха 10, 15 минути от както Техьонг видя съобщенията му, но отговор нямаше. Това бе краят за Чонгкук. Той се отчая напълно. Бе загубил гаджето си и най-добрия си приятел, само защото не можа да сдържи шибания си пиянски, сексуален глад.

Сълзи се стичаха при всички сценарии, които се въртяха в главата на Кук и оставяха мокри пътечки по бузите му. Как двама най-добри приятели щяха да се превърнат в непознати, как Ким щеше да го намрази, как...

- Чонгкук! - дълбокият глас на Техьонг прекъсна мислите на по-малкия и секна хлипанията му рязко. - Бисквитке моя, защо плачеш? Какви са тези съобщения, които си ми писал? - Те се доближи до треперещия си приятел и премахна две мокри кичурчета коса от челото му. Не можеше да различиш дали това бе пот или сълзи. Чонгкук изхлипа и опита да проговори.

- К-като се събудих с-сам и... и не те видях, помислих, че не искаш д-да ме виждаш повече, че те е г-гнус от случилото се снощи и...

- Млъкни! Бисквитке, как може изобщо да си помислиш такова нещо? Просто не ми се спеше и излязох на въздух. Не съжалявам за секса. Беше уникално преживяване. Винаги съм си мечтал ти да си ми първият и нещата да протекат точно по този начин.

- Н-наистина ли? - очите на Чонгкук светнаха, а Техьонг се засмя и погали бузката му, като изтри няколко отронили се сълзи.

- Разбира се, Куки. Обичам те, не бих те оставил. Дори смъртта не може да ни раздели, ясно?

Чон кимна с усмивка, а тъмнокоското обхвана мокрото му личице и остави продължителна целувка върху сухите му устни.

Чонгкук не можеше да живее без Техьонг.
Буквално, той толкова се бе привързал към Те, че без него щеше да се срине емоционално и психически. И най-лошото бе, че по-малкият не го осъзнаваше. Не разбираше колко зависим става от гаджето си и от действията му.

Любовта му бавно се превръщаше в нещо друго. В нещо опасно и не полезно и пълноценно за него.

Обсебване.