Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLIV.

- Чонгкук! На вратата се звъни!

- Чух мамо, сега ще отворя.

- Чакаш ли някого?

Чон не и отговори, а побърза да отвори входната врата, нетърпелив да разбере кой стои зад нея. Тайно се надяваше там да го чака гаджето му, но когато открехна и зъ̀рна високата фигура, леко разочарование се загнезди в него.

Но той не го показа, а напротив извади фалшива, но достатъчно залъгваща усмивка.

- Сехуни!

- Здравей, Кукси.

Двамата приятели се прегърнаха и Чон учтиво покани съученика си в топлата къща.

- Ако искаш да отидем в стаята ми, да не ни притеснява мама?

Сехун кимна и двамата се качиха на горния етаж. Настаниха се на леглото на Чонгкук и настъпи тишина за кратко. Чон не знаеше каква е причината Сехун да му дойде на гости, ей така изведнъж, без предупреждение и то сам. Но го бе срам да попита, за да не прозвучи грубо, затова просто изчака той да започне разговора.

- Как си, Чонгкукси?

- Ами бива, знаеш не спирам да умувам за Фел, а и Техьонг все прави някакви глупости...

- Хей виж, точно за него исках да поговорим. Реших, че ще е добре да дойда, без другите да знаят.

Чонгкук сбръчи вежди и погледна Сехун с любопитен поглед, казващ му да продължи да говори.

- Вие сте най-добри приятели с него от много отдавна, нали?

- Да, от деца. - Кук го изгледа преценяващо.

- Обичате се от малки, но тази любов е прераснала в неприятелска с времето...

- Да, точно така.

- И ти го обичаш безрезервно, нали?

- Сехуни да не би да си падаш по Техьонг, защото ако е това...

- За бога, Чонгкук не! Аз харесвам момичета!

Чонгкук кимна вече по-спокоен, но след това пак сложи обърканата гримаса с нацупени устни.

- Тогава на къде биеш?

- Виж, мисълта ми е... Техьонг винаги ли се е държал така?

- Как?

- Знаеш грубо, пренебрежително, да заплашва и бие хората...

- Какво искаш да кажеш, Сехун? - изведнъж тона на Чон стана по-твърд и хладен. Не му харесваше накъде отива този разговор.

- Просто питам, дали осъзнаваш какви ги върши гаджето ти?

- Ти затова ли дойде в дома ми? Да ме настройваш срещу Техьонг? - започна да се изнервя Чон.

- Не, Кукси не ме разбирай погрешно. Просто искам да знам дали влюбеният ти, загубен ум осъзнава държанието му. То не е нормално, приятел.

Чонгкук стисна юмруци. Ненавиждаше да обиждат приятеля му, от която и уста да излизаха токсичните думи.

Всеки си имаше недостатъци, никой нямаше право да идва и да изтъква тези на Техьонг пред очите му. Още по-малко да го съди, когато той не е тук да се защити.

- Ако ще продължаваш да говориш лайна по адрес на гаджето ми по-добре си върви. - Чон опита да запази самообладание, но честно Сехун сякаш си играеше с търпението му.

- Чонгкуки замислял ли си се защо Феликс изчезна? Техьонг ревнува от нас, ревнуваше и от Фел, той ми беше споменал преди време, че е имал неприятни конфликти с него. Няма да се очудя да му е посегнал.

- Край! Мамка му изчезни от дома ми! Сехун, излез! - Чон най-накрая загуби контрол.

Тези думи срещу неговата любов го вбесиха.

- Приятел, той може един ден да посегне и на теб. Притеснявам се. Не го ли видя колко лесно се хвърли на бой в училище!? И това не му е за пръв път.

- Престани да обвиняваш Техьонг без видима причина, по дяволите! - разкрещя се Чонгкук.

- Не го обвинявам, просто казвам фактите. Има нещо странно и опасно в гаджето ти, Куки. И ако искаш да се предпазиш ще е по-добре да го...

- НЕ го изричай! Сехун, обичам те, но в момента ми иде да ти избия зъбите, затова просто изчезни от погледа ми! Не искам да те виждам!

Сехун разшири очите си. Знаеше, че Кук няма да понесе добре тези думи за Ким, но толкова да се ядоса и да му падне пердето пред очите...

Сехун никога не го бе виждал такъв. Никой не бе. Не и този разярен поглед, тази защитна реакция под формата на злоба, хвърляща искри омраза...

Това момче се бе обсебило от Ким.
И това бе като стена пред очите му, която му пречеше да вижда истината. Истинското поведение на Техьонг.

- Надявам се да се заслушаш в думите ми...

- Думите ти са пълни глупости! Феликс ти липсва, разбирам на мен също, но да обвиняваш Те е прекалено долно. Махай се! - Чон удари юмрук по вратата на стаята и проследи с поглед Сехун, който бавно напусна помещението, шокиран от реакцията на приятеля си.

Чонгкук стисна очи и дори не се замисли над казаното му. Знаеше, че това са пълни измишльотини. Сехун просто искаше да предаде вината на някого.

Брюнетът не осъзнаваше, обаче колко се заблуждава и пропада по този начин.