Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XII.

- Не мога да повярвам, че сме били такива идиоти, да крием чувствата си един от друг толкова дълго време.

- Говори за себе си, аз постоянно ти правех намеци. При всеки удобен момент ти хващах ръката по улиците, повтарях ти как ще си перфектното гадже за някого, обсипвах те с комплименти, даже се опитах и да те целуна. Колко по-ясно от това? Дори животните не се ухажват толкова?! - Техьонг поклати въпросително глава и потупа дупето на стоящия в скута му Чонгкук.

- Идиот. - изхили се Кук.

- Как ме нарече? - Те опита да направи заплашително изражение, но просто в момента бе твърде щастлив, за да му се получи нещо различно от усмивка.

- Малко идиотче. - Чонгкук показа заешкоподобната си усмивка, а Техьонг нямаше как да му устои. Блъсна го назад и започна да го гъделичка.

- Аз съм по-големият! - Те плъзгаше дългите си пръсти по коремчето на Чон и създаваше ужасно, дразнещо чувство за чувствителната му кожа.

- Точно така, по-големият идиот. - през смях каза Чон и тогава Техьонг не можа да се стърпи. Падна върху тялото му и смеховете им се сляха.

Бе толкова прекрасно. Двамата си бяха едно семейсвто. Не се нуждаеха от никого и от нищо, за да са щастливи. Само един от друг.

Техьонг зарови лицето си в сгъвката на врата на Чонгкук и постави една сладка целувка там. Кожата му бе изключително мека и нежна, ухаеща на опияняващия аромат на Чон. Хареса му и постави още няколко, целувките по-нежни и от пеперуден допир.

Чонгкук бе захапал устна и докато се наслаждаваше на приятното чувство от пухкавите устни срещу шията си, той спусна палаво ръце към дупето на Ким.

- Нямаш си и на идея от кога искам да докосна тази прасковка, която замества задника ти. - Кук продума, а Те макар и доста очуден се изхили.

- Това ти е за последно. - продума по-големият, като предизвика звук на недоволство да напусне устните на Чон.

Уют.

И двамата най-после изпитваха уют, пълна радост и любов. Вече нямаше от какво да се притесняват и крият. Техьонг се изкиска срещу врата на Кук и погъделичка кожата му с дъха си.

- Какво има, Те?

- Сетих се за първия ден, в който се запознахме.

*Ретроспекция*

Малкото, тъмнокосо момче лежеше на прясно окосената трева в големия двор зад къщата си и се чудеше какво да прави, докато стане време за обяд. Родителите му пак го бяха оставили сам с прислугата през уикенда, защото бяха на бизнес среща. Но работниците нямаха време да си играят с него и да му обръщат каквото и да било внимание. Нямаше и приятели в квартала, затова му бе доста самотно.

Изведнъж той чу силен писък и от любопитство веднага се изправи на крака.
Поогледа се и съзря едно дребно, чернокосо момченце, което излезе от съседната къща, с ядосано изражение.

То седна на верандата със сбръчкани вежди, кръстосани ръце и нацупени устни. В невинните очи на Техьонг това момче изглеждаше очарователно. Затова и не си губи времето повече. Отиде близо до него и седна на земята.

- Здравей. - Ким продума срамежливо, което накара малкото момче да вдигне поглед.

- Здрасти. - то каза, все така начумерено.

- Аз съм Ким Техьонг, искаш ли да сме приятели?

- Аз съм Куки. Ще ми крадеш ли играчките?

- Какво?

- Братовчедка ми е на гости и тя постоянно ми краде играчките. Даже ми счупи любимата кукла на батман и когато и се разсърдих мама се скара и каза да ида в стаята си. Затова сега Куки се сърди на всички. Ти няма да ми крадеш играчките, нали?

- Не, Куки.

- Добре. - лека усмивка вече започна да се появява на сърдитото лице на дребния Чонгкук.

- Даже ще ти дам моите. Аз имам цяла стая пълна с тях.

Горките родители на Техьонг, не осъзнаваха, че детето им се нуждае от грижи и любов, а не от скъпи играчки, които да го занимават и да запълнят празнината му с щастие.

- Йееей, ти си най-добрият, нов приятел на света. - Чонгкук се ухили широко, като показа лъчезарната си усмивка, с едно липсващо му предно зъбче. Той дръпна Техьонг в сладка прегръдка и по-големият се изкиска весел, че най-после си намери приятел.

- Приятели за винаги? - Ким попита, като вдигна малкото си кутре на ръката във въздуха.

- Приятели за винаги! - каза развълнувано Чон и преплете пръстчето си с това на тъмнокоското.

.....

Това бе денят, в който всичко започна.

Само малките им, девет годишни умове да знаеха какво ще се случи в бъдеще. Как двама най-добри приятели ще се влюбят един в друг с времето. Как едно красиво приятелство ще прерасне в нещо още по-красиво.

Но дали красотата на тази тяхна любов ще е трайна? Хубавите неща, за жалост се повреждат с времето...

~~~
Приятна неделя♡