Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

II.

Техьонг се беше излегнал най-спокойно на твърдата пейка в студената, празна килия и си подсвиркваше. Вече му бе доскучало до краен предел, а и така умираше от глад. Сам и без храна вече 12 часа. Нечовешко за неговия режим.

- Поне да ми дадете да ям нещо, няма ли? - Те измърмори срещу един полицай, който отговаряше за сигурността на арестуваните. - Не стига, че и парното ви не работи. Ще взема да настина.

- Това да не ти е хотел, момченце? - полицаят се обади без дори да го поглежда.

- Не чуваш ли как ми къркори стомахът? Нуждая се от храна и внимание!

Работникът го игнорира този път, а на лицето на Техьонг се показа лукава усмивка.

Време бе за игрички.

- Щом няма храна, имам идея с какво друго може да ме нахраниш. - Ким стана от мястото си и се доближи до прашните решетки, като се хвана за тях и започна да се отърква бавно и съблазнително. - Хайде де полицайче, много ми е скучно тук, поиграй си с мен. - Техьонг облиза устни и намигна палаво на мъжа, не свалящ предизвикателната си усмивка.

- Сядай и мирувай, хлапе! - полицаят каза строго и макар и очуден от действията и думите на Техьонг, той не трепна.

- Достатъчно мирувах цяла нощ. Ела при мен, татенце! Ще те накарам да се почувстваш много добре! - Техьонг измърка и продължи шоуто. - Скоро усещал ли си мокротата на една влажна, млада уста около себе си?

Обаче полицаят не мърдаше. Беше забил поглед в стената, извисявайки се като статуя и се правеше, че не чува мръсния говор на хлапето. С прости думи би пълен игнор на Техьонг, което пък на него изобщо не му се хареса. Все пак вниманието за Ким бе като кислорода, той не можеше да живее без него.

- Ама, че загубен тъпак! Какво стана сега, да не си глътна оная работа случайно? - Ким се заяде, а търпението на полицая най-накрая се изчерпа.

Той скочи и се доближи до сивата килия, като хвана Ким за якето агресивно, а той само му се хилеше подигравателно насреща. Всичко това бе забавление в неговите очи. Да дразни хората и най-вече органите на реда му бе любимото. Сякаш е бил конска муха в предишния си живот и в този е наследил прагените си.

- Слушай малкия, ей сега ще те... - работникът не успя да довърши заплахата си, защото се появи друг, по-възрастен полицай, който се ококори при гледката.

- Ерик! Какво за бога правиш?

- Това леке тук ще го...

- Ъгх, замълчи! - полицаят го секна и се доближи  до килията, отключи я и изкара Техьонг от там.

Той от своя страна беше залепил самодоволна усмивка на лицето си, докато бе избутан навън и даже смигна мазно на въпросния Ерик.

Изражението му, обаче коренно се промени щом видя баща си, облечен отново в един от неговите снобски костюми, да го чака отвън с чек в ръката си. Вероятно гаранцията му за освобождение.

Техьонг внезапно се намръщи.

- Синът ви, господине. Погрижете се за него и нека случката от снощи да не се повтаря!

- Благодаря, комисар. Ще направя редното.

Момчето се отврати от престореността на човека, който за жалост трябваше да нарича свой баща.

- Хайде сине, ще говорим вкъщи.

Техьонг, обаче го подмина като пътен знак, защото знаеше какъв театър разиграва възрастният Ким пред хората. Със студено изражение, тъмнокоското се опита да се измъкне от баща си, но мъжът не позволи това да се случи. Когато вече бяха отвън родителят му го хвана за якето и го блъсна напред с премерена сила.

- В колата! - заповяда му и момчето реши да не създава повече проблеми, главно защото нямаше сили да се разправя. Бе твърде уморен точно в момента. Затова мразеше районното, спеше се много неудобно, а и бе пълна скука.

Той се качи тихо в колата и се намести удобно. Опъна се на задната седалка, като вирна крака с мръсните си обувки по скъпата, кожена тапицерия на автомобила.

- Краката! - баща му веднага направи забележка, но Ким не помръдна, а само затвори очи и въздъхна отегчено.