Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XL.

- Ким Техьонг това беше. Съвсем сериозно, това бе краят. Ти съвсем прекрачи границата на нормалното.

- Но той започна първи!

- Не ме прекъсвай. Аз, когато излязох от кабинета си, заради всичката дандания какво заварих? Теб върху Чонсу. Ти го риташе и всички скандираха твоето име.

- Да, но той обиди мен и приятеля ми...

- Казах да не ме прекъсваш! Разговаряш с директорката. Изобщо не ме интересува кой го е започнал. Аз заварих теб върху него. Ти го биеше. И това изобщо не ти е за първи път. Помниш ли какво ти казах при последното ти посещение на кабинета ми?

Техьонг не смееше да проговори. Той много добре се сещаше думите на директорката си при последната им среща.

- Нека ти припомня. Казах ти, че при следващото провинение ще бъдеш моментално изключен.

Техьонг преглътна нервно и целият изтръпна. Не му пукаше за самото училище, дали ще му се карат и така нататък. Пукаше му, че ако бъде изключен нямаше да може да стои с Чонгкук.

- Знаеш ли колко отсъствия си натрупал? Този месец си бил точно в десет часа. Десет учебни часа за цял един месец. Наистина прекрачи всички граници и повече компромиси няма как да ти бъдат направени. А и вашите този месец пропуснаха да спонсорират училището за организирането на зимния бал, въпреки учтивата молба, която бе изпратена.

"Чао, чао, Ким Техьонг."

Тъмнокоското прехапа устна и се сви в стола си. Глупава продажна уличница. Глупави родители, глупав Феликс, глупав "аз"...

"Провал. Ти си един провал, Техьонг."

- В най-скоро време ще звънна на родителите ти да оправим документите. Ще им препоръчам да не си губят времето, а да дойдат бързо да подпишат и да те записват в ново училище, защото си последна година и имаш изпити да вземаш. Ако се забавят може и да не завършиш. Свободен си, Ким Техьонг.

- Значи вече не сте ми директорка?

- От днес нататък, не.

- Майната ти тогава. Нещастна кучка. - Техьонг показа среден пръст на шокираната жена, изплю се на пода и напусна кабинета ѝ бясно, като трясна вратата силно.

- Техьонги какво стана? - Чонгкук подскочи любопитно и стреснато веднага след като Техьонг излезе. Той през цялото време стоеше отпред и чакаше гаджето си на тръни.

- Не ми се говори сега.

- Но какво ти каза тя?

- Много неща.

- Но...

- Чонгкук...! - Техьонг беше изнервен и бе на косъм да се разкрещи на Кук.

За радост се усети навреме и щеше да предотврати емоционалното си изригване и нараняването на невинния в случая Чон.

- Моля те да поговорим по-късно. Като се поуспокоя, нали? Моля те, бисквитке.

- Добре, миличък. Както кажеш. - Чонгкук се примири и с палец избърса малко от засъхналата кръв по носа на Те.

Чонсу раздаваше здрави удари, нямаше спор. Ким стисна очи и хваната ръката на Чонгкук. Даде и малка, но продължителна целувка и излезе от училището за секунди.

Вървеше, даже може да се каже притичкваше. Не мислеше, че нещата могат да се объркат дори повече, но ето че животът отново му показа обратното.

Куп проблеми се струпаха върху главата на Техьонг. А той бе слаб, с прекален товар върху леките си плещи. Усещаше как тялото и психиката му лека по лека започваха да го предават. Всяка нова трудност му ставаше все по-непосилна за понасяне.

Усещаше, че симптомите на биполярността, от която страдаше също се влушаваха. Хормоните му бушуваха, а настроенията го побъркваха. Чувстваше се като отпадък, който животът тъпчеше с тежки стъпки.

Техьонг отдавна не бе посещавал лекар, по-точно казано психиатър. Пропускаше вече незнайно коя година контролните си прегледи. Не спазва, нито едно от предписанията на доктора си. Не пие никакви хапчета.

Техьонг знаеше, че това вече бе краят. Положението му се бе превърнало в много повече от зле. Беше стигнал границата и бе попаднал в бездна на проблеми, изпитания и още проблеми, които надали имаха добро решение.

И шибаният глас в главата му не го оставяше на мира.

"Ето, Техьонг. Бавно пропадаш."

"Бягай, бягай колкото искаш. Никога, обаче няма да избягаш от лошата си, тварна личност."

"Никога и от мен."

"Ти си лош човек."

"Убиец и психопат."

"Убиец."

"Психопат..."