Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XVI.

Техьонг се събуди изведнъж. Тъмнина бе обсипала пространството, но ясно си личеше, че това наоколо не е неговата стая. Той опита да се изправи, но някаква тежест, излъчваща силна топлина му попречи. Те усети, че две малки ръце бяха обвити около тялото му, а върху гърдите му пухкав, черен облак коса си почиваше спокойно. Той се огледа и видя обезпокоения, спящ Чонгкук до него.

Усмихна се като зърна голото му тяло, единственият плат по него, бивайки тънката, мека завивка. Те си припомни за невероятните случки от по-рано. Колко добре се накараха взаимно да се чувстват и колко сладък изглеждаше Кук в тази безпомощна, подвластна светлина. Толкова красиво уязвим. Техьонг остави нежна целувка по челото на Чон, като внимаваше да не прекъсне дълбокия му сън. Внимателно се отдели от него, стана, облече се и тихо напусна къщата му.

Хладният, среднощен въздух го лъхна и освежи съществуването му. Момчето започна да се разхожда, пътят му осветен от няколко самотни улични лампи. Той се усмихна.

Звездите тази вечер не се виждаха, небето бе тъмно и мрачно, но не и Техьонг. Ким тази вечер бе неземно щастлив. Бе страшно удовлетворен, че най-после имаше Чонгкук. Неговата детска любов. Той най-после бе негов. Най-накрая го притежаваше.

Техьонг се ухили широко и се качи на любимия му покрив на онази висока жилищна сграда. Тъмнокоското очакваше да е сам, но пък изобщо не се разочарова, когато видя позната, прегърбена фигура да стои на ръба.

Той се придвижи до момчето и седна на близко разстояние, така че бедрата им да се докосват. Юнги не се стресна от новодошлия си приятел. Само положи глава на рамото му, подсмъркна и направи път на солените си сълзи да потекат свободно.

- Какво има, блонди? - Техьонг се изненада от видяното, защото Юнги много рядко плачеше пред него. И като цяло пред хора.

По принцип Мин не позволяваше на никого да види слабостта му. Това за него значеше разкриване на вътрешния си свят наяве пред жестокия свят. Той определяше себе си като коравосърдечен, което изобщо не бе така.

Юнги просто се преструваше.

Ким погали бузата му мило, а Мин веднага изтри мокрите следи от лицето си, вече съжалил за появата им.

- Уморен съм от този начин на живот, Те. Писна ми от родителите ми, писна ми от света, писна ми от мен самия.

- Недей така, Юнги. Не мисли за тях, мисли какво теб те прави щастлив. - опита да го укоражи най-добрия му приятел.

- Нищо не ме прави щастлив.

- Юнгс, не се отчайвай! Виж мен. Разбит съм от всякъде, но знаеш ли кое ме държи? Чонгкук. Моят Чонгкуки. Само той дава малко светлина в мрачния ми живот, той е въжето, което ме изважда от дълбоката дупка, в която аз сам скачам. Щастието ми е заради него, иначе отдавна да съм се предал.

- Но аз нямам мой си Чонгкук, Те. Аз съм сам. - русокоското въздъхна.

- Ще го срещнеш. Просто бъди силен и търпелив... Всичко ще е наред, нали?

Мин кимна и остана облегнат на рамото на приятеля си за кратко. Скоро обаче се изправи и изкара една малка кутия от джоба си, в която си почиваше нещо дълго и тънко, наподобяващо вида на цигара, но с аромат доста по-силен и неприятен.

- Докато не намеря щастието, ще си го създавам по този начин. - Юнги продума сякаш на себе си и извади една запалка от другия си джоб на дънките.

Той постави свития джойнт между устните си, запали го и вдиша от миризливото, токсично вещество. След като издиша се задави леко, но познато, тежко, парещо усещане изпълни дробовете му, което накара сърцето му да ускори ритъма си и устата му да пресъхне.

Харесваше му. Не толкова вкуса или самото пушене, а ефектът от него.

Русокосият се усмихна с насълзените си очи и подаде саската на Техьонг. Той ухилен, разбира се я пое без да се замисля и двамата се отдадоха на влиянието на марихуаната. С всяка изминала минута, те започнаха да изпитват щастие.

Дали фалшиво, дали не, все пак го изпитаха.

Успокоиха се, отпуснаха телата и съзнанията си и просто стояха с широки усмивки на лице. Без да обмислят нещата, гледайки небето, наслаждавайки се на момента и изръсвайки някоя глупост, от време на време, на която и двамата си умираха от смях.

А дори не бе смешно.

Да се напушиш с най-добрия си, тъжен приятел на покрива на висока сграда не бе особено добра идея, но пък кои от идеите на Техьонг бяха добри изобщо?

~~~
Качих Юнмин историйката ми, бягайте да я прочетете.

Ако искате де.

Прияятен ден на всички.