Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXI.

Техьонг и Чонгкук се бяха разбрали днес да се видят. Да отидат отново на среща, да се порадват на другия. Да хапнат, да се разходят, да се забавляват.

Също както правят нормалните двойки.

Чонгкук му писа, че има работа и може малко да закъснее.  Пет-десет минутки, не повече. Но Техьонг вече цял час чакаше приятеля си пред уговореното им за срещата място, но помен от по-малкия нямаше.

Те му бе звънял и писал многократно в последните няколки минути, но сякаш момчето си бе хвърлил мобилния някъде.
Ами ако нещо му се бе случило? Изведнъж и такива мисли минаха през главата на Ким.

Той се паникьоса и отключи телефона си. Реши да направи нещо, което не му се бе налагало да използва. Скоро поне.

Да проследи Чонгкук.

Той отвори локацията си, включи я и чрез номера на Кук веднага успя да види местоположението му. Градската библиотека. Какво по дяволите търсеше Чонгкук там?

Техьонг с бърза крачка започна да върви в нейна посока, за да разбере какво шибано се случва. По принцип, сградата не бе никак на близко, но заради бясната му скорост, Ким пристигна изненадващо бързо. Той влезе в библиотеката, като игнорира всички любопитни погледи и въпросите на персонала, с какво могат да му бъдат полезни.

Не, те определено не могат да му помогнат.

Ким започна да обикаля просторното помещение, мина през всички маси и рафтове с книги, като накрая в дъното видя гледка, от която замръзна на място. За втори път.

Да, видя Чон, но проблемът беше, че той не бе сам. Отново беше с онова русокосо момче. Феликс.

Те бяха захлюпили главите си над един учебник, на опасно близко разстояние един от друг и се смееха. Красивият смях на Чонгкук, огласяваше стаята и навикът му да удря някого, когато му е много смешно се показа на яве.

И този някой бе Феликс. Той бе предизвикал щастието на Кук. Той бе отнел вниманието на любовта му. И заради него Чонгкук не дойде на срещата им, правейки Те да изглежда като пълен идиот зарязан сам.

Ким изпита свиване и напрежение в корема си и гърдите му запариха. По-силно и от последния път. Двойно повече ревност, гняв и желание за мъст. Кой беше този да отнема неговата бисквитка и то точно в такъв важен ден?

- Чонгкук! - Техьонг не се сдържа и извка.

Момчетата като го чуха надигнаха глави и смеховете им притихнаха.

- Техьонги? Какво правиш тук? - брюнетът веднага се изправи и се доближи до гаджето си.

- Въпросът е какво правиш тук ти, Чонгкук?

- Ами с Феликс излязохме на обяд, защото обещах да му помогна по математика. Има проблеми с един тип задачи и...

- А помниш ли на мен какво обеща?

Техьонг го прекъсна, защото изобщо не го интересуваше какви проблеми има този глупак.

- Какво? - Чон погледна въпросително.

Той наистина бе забравил. Сърцето на Те се сви. Той едва успя да задържи сълзите си от нерви и мъка.

- Чаках те близо час на студа да дойдеш, за да прекараме времето си заедно като нормални гаджета, но ти тук хахо-хихо, гледам си се забавляваш достатъчно и без мен. - Техьонг избухна, като стисна юмруците си.

Чонгкук.

Само Чонгкук, любовта и уважението му към него го спираше да направи нещо фатално на това момче.

- Боже, Техьонги извинявай. Аз... съвсем забравих, че днес е събота... и срещата ни...

- Разбира се, че ще забравиш, то явно този ти е по-важен от мен! - озъби се Техьонг, но бе прекъснат от библиотекарката.

- Ако имате някакви спорове, моля решете ги навън. Тук хората се опитват да четат!

- Млъкни, изгнила лелка, такава! - Ким изкрещя и бързо излетя навън, защото гневът му бе дошъл в повече, с тук бе страшно задушно.

- Какъв грубиян!

- Техьонги! Извинете го, ядосан е. - Чонгкук се паникьоса и започна да си събира нещата, оправдавайки го. - Фел, налага се да тръгвам, ще довършим урока друг път. Нали няма проблем?

- Не се безпокой, Кукси. Върви и му се извини.

Кук кимна и с бърза крачка напусна сградата, в опит да догони приятеля си.

Горкият Феликс... Само ако знаеше, че така и няма да довършат този урок.

~~~
Аз си мислех, че лятото ще имам повече време да пиша, пък то какво се оказа...
Не мога да се спра на едно място. А и мотивацията ми куца...
Добре, че имам някакви нахвърлени глави в черновите.