- Би ли умрял за мен, бисквитке? Би ли... би ли умрял за нас... в името на нашата връзка, на нашето щастие? - Техьонг погледна право в очите на Чон, който въобще не осъзнаваше сериозността в думите на приятеля си, които напускаха устата му с лекота, но таяха товар, склонен да пречупи доста невинни.
- Т-Техьонги от кой сценарий на драма извади това? - опита да се засмее Кук, но актьора в него не искаше да се покаже. Не и щом Ким го гледаше така настоятелно с този силно измъчен поглед, отчаян за положителен отговор.
- Миличък, напълно съм сериозен. Виж, знам че може и сигурно ти изглежда малоумно така изръсено, но няма шанс за нас, няма да има "нас" повече.
- Н-но з-защо не...
- Защото полицията е по петите ми. Защото знаят, че убих Феликс, знаят че убих Сехун, вероятно вече знаят и че убих онзи шибаняк Ерик полицайчето, което искаше да ме раздели от теб в последния момент.
- Т-техьонги, не ми помагаш по този начин...
- Казах си, на себе си и на теб, че повече няма да крия нищо. И си признавам, да убих ги всичките, но те ни пречеха, нали? Мислеха ни злото, искаха да ни отдалечат, да ни съсипят, разделяйки ни... но това няма как да стане. Ние сме един за друг, сродни души... играем го на принципа на магнитите, ти не можеш без мен и аз без теб. Привличаме се, дори и в съкровени моменти, в които да не го искаме. Нали, Чонгкуки? - черните, опасни очи, криещи дълбоки мистерии на Ким се срещнаха с насълзените на Кук и двамата започнаха да се изпиват отчаяно. Всяка горчива, трудна за преглъщане, натрапчива глътка, сякаш нарочно носеща повече сладост дори и от мед.
Чонгкук кимна и позволи на солените капчици да се спуснат по бузите му отново. На Ким очите също потекоха и двамата за пореден път плачеха.
- Моят красив, красив убиец... - продума тихо Кук, страхуващ се, но и наслаждаващ се на любовта си.
Техьонг веднага целуна Чонгкук силно, не успявайки дори да оцели добре устните му и приключи лигавещ цялата му уста. Не, че брюнетът имаше против, той се отпусна под влиянието на по-големия и единственото, което го спираше да отвърне бе емоционалното му хлипане.
- Чонгкуки те обича. - изхълца едва Чон и се заби във врата на Ким, който захапа устна, за да спре и своето разпадане. Трябваше поне един да остане силен в ситуацията. Колкото и трудно да бе.
