Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XIX.

Юнгс, как си?

Мини Юнги🐱:
Жив, за жалост.

Супер. Хайде да излезем.

Мини Юнги🐱:
Това, че съм жив, не значи
че ми се живее.

Хайде, че ми е скучно,
блонди.

Мини Юнги🐱:
Снощи цяла нощ бях навън,
не съм спал.
Сериозно, не ми е до никого.

Ъгх, добре "приятел"

Видяно✔.

Техьонг се отчая.

Наистина искаше да прекара малко време с Юнги, бе му залипсвал. Уви нямаше късмет.
Въздъхна и реши да пише и на гаджето си.
Той винаги има време за него, нали?

"Бисквитке, у вас ли си?"

"Ще дойда малко да се погушкаме,
пък може и да те изчукам,
каквото дойде."

"Чонгкукиии"

"?"

Изпратено.

- Какво им става на всички днес, да му се невиди? - Техьонг се изнерви и излезе от къщата си.

С бързи крачки той се озова пред дома на Чон. Започна да звъни на входната врата настоятелно, без да отделя пръстта си от звънеца, дори за секунда. Чуха се леки стъпки от вътре и едно тихо "идвам".

- Кой се е развъня... о, Техьонги, здравей, моето момче! - майката на Чонгкук отвори вратата и щом погледа и падна върху Ким усмивка озари лицето и.

Тя много харесваше Техьонг. Мислеше го за добро момче и примерен приятел за сина, далеч от истината какви не особено розови работи върши той.

- Здравейте. Ъм, Чонгкук тук ли е защото не ми отговаря на съобщенията...?

- Да, миличък, горе е. Ей сега ще го повикам. Влез да го изчакаш, не стой на вратата. На масата има бисквитки може да се почерпиш.

Ким кимна и пристъпи вътре, като седна в дневната на дивана, докато изчака майка му да го извика, въобще не отразяващ предложените му сладки. Всичко, за което мислеше бе защо се бавеше любовта му толкова много.

Техьонг си играеше нервно с пръстите на ръцете си и потропваше с ходило. Щом обаче чу припкащите стъпки на гаджето си, той веднага се изправи и се запъти към него. Когато застанаха на милиметри един от друг, Техьонг постави устните си върху неговите, в шумна, кратка целувка.

- Уоу, Те какво има? - Кук го отблъсна леко и се огледа, случайно майка му да не е станала свидетелка на рязката близост помежду им.

Слава на Богу тя не бе наоколо. Жената си нямаше и на идея в какво бе прераснало приятелството им, а на Чон не му се обесняваше. Не и сега. Това щеше да породи прекалено много въпроси у една майка, нямаща си и на идея, че сина ѝ си пада по мъжкия пол.

- Не ми отговаряше на съобщенията и се притесних за теб, бисквитке. - Техьонг прошепна.

- Бях малко зает, но...

- Куксии, идваш ли или да започвам без теб? - изведнъж плътен момчешки глас се чу от горния етаж.

Техьонг разшири очи.

- К-кой е това?

- О, ами съученик. - отговори съвсем спокойно Кук.

- И к-какво търси в дома ти? - гласът на Ким изведнъж се разтрепери.

- Дойде да правим заедно проект по английски. Защо, някакъв проблем ли има, Техьонги? - Чонгкук попита нежно и погледна гаджето си в очите.

Тъкмо щеше да получи положителен отговор, но същият този дълбок, като бездънна яма глас се чу отново, този път от по-близо.

- Идваш ли, Кукси? - момче с руса коса и сладка усмивка се показа от стаята на Кук, гледащ надолу към тях.

- Да, Феликс, секунда само! Те, трябва да се връщам, че имаме страшно много работа, а проектът ни е за утре. Ще ти пиша по-късно, обещавам. - Чонгкук целуна бузата на по-големия и го остави сам в дневната.

Техьонг бе замръзнал на място. Страх и ревност го бяха обладали, а Ким лесно се поддаваше на емоциите си. Той не бе изпитвал нищо подобно до сега. Стомахът му се беше свил и гняв, лека по лека, започна да изпълва вените му. Лоша комбинация от негативни чувства събрани в едно крехко тяло.

Момчето чу приятелят си и този Феликс да се смеят гръмогласно и му се повдигна.

- Чон Чонгкук, ти си само мой. - Техьонг прошепна под носа си и излезе от къщата бясно, като трясна вратата силно.

~~~
Съжалявам, Феликс. Любов моя, прости ми за това.