XXXIII.

651 114 51
                                    

Мини Юнги🐱:
Пази се, Те. И не върши простотии,
за които после ще съжаляваш.


- Мамка ти. На теб и на глупавия Феликс. - Техьонг ритна един шкаф ядосано, прибра мобилния си в джоба и тръгна да слиза яростно по стълбите на дома си.

- Сине, трябва да поговорим з-...

- Еби се!

- Ким Техьонг! С какъв тон и език говориш на майка си!? Върни се тук веднага!

Но тъмнокосият изобщо не отрази жената и заповедите ѝ, носещи се във въздуха зад гърба му. Той трясна входната врата и напусна къщата бързо, носейки със себе си целия натрупал се гняв и ревност.

Таеше ги в себе си твърде дълго. И сега най-после щеше да ги изкара навън. Щеше да избухне. Да призове и най-дълбоките си раздразнени, демонични чувства и да си излее всичката жестокост върху едно невинно създание.

Защото, когато това настроение му прищрака, няма кой да го спре. Дори той самият не можеше да си помогне.

Ким бе проучил къде живее Феликс. Бе претършувал доста неща за тази нахална твар в неговите очи. Той се изстреля до дома му като ракета и застана отстрани да дебне момчето, сякаш играещ ролята на хищник. Щеше да чака колкото дълго се налага. Нищо, че с всяка изминала минута нервните му клетки се разкъсваха до малки прашинки.

След половин час висене, с малко съдбовен късмет по-малкият най-после напусна къщата си, носейки една чанта, пълна със смет. Техьонг не се забави и секунда повече, а атакува.

Ким изкочи пред него и обхвана клетото момче зад врата, а то не разбиращо какво се случва извика стреснато. Тъмнокосият веднага реагира и запуши устата му с едната си ръка, а с другата го задърпа към непознато, дори за него място, като едва ли не влачеше краката му по цимента.

-Сега ще ти помогна да изхвърлим заедно боклука, Фел. - Те изръмжа в ухото му.

Русокосият започна да се дърпа и опитва да изкрещи за помощ, но уви Ким бе по-силен от него и огромната му лапа покриваше половината лице на Феликс.

Добре, че в околността нямаше никого, но пък кой ще иска да си прави разходки в скрити, мрачни, опасни места, обградени само от кал и нагъсто обрасли дървета и храсти? Тези места само Техьонг би посещавал редовно.

След като се убеди, че е стигнал достатъчно навътре в гората, където със сигурност нямаше жива душа, Ким блъсна момчето на земята. То се претъркулна и изцапа от мократа трева и мръсна тиня. Техьонг започна да го рита в ребрата и стомаха, а Феликс се гърчеше и превиваше от болка.
Дълбокият му глас изпълваше пространството, но какво от това? Никой нямаше да го чуе. Никой нямаше да му помогне. Бе сам срещу ядосаното гадже на приятеля си.

- М-моля те, сп-п-ри. М-моля те.

- Няма да спра, докато не те довърша! - но Техьонг изобщо не осъзна колко буквално изрича думите си. Той хвана жертвата си за блузата и го изправи в седнало положение. Поогледа физиномията му за кратко и му заби силен юмрук в лицето. Китката на Ким се оцвети в алено червено, а източникът беше малкото носле на Феликс. Този път момчето успя да му счупи костта. Но какво беше един счупен нос пред това, което предстоеше да се случи?

- Аз теб не те ли предопредих достатъчно ясно да си гледаш работата и да не закачаш гаджето ми?! Не знам защо продължаваш да си търсиш белята, мазохист ли си? Кога най-после ще си вземеш шибана поука и ще оставиш Чонгкук на мира?

Феликс измърка жално от умора и болка и стисна очи, пльоснат на земята, нямащ сили дори да проговори. Тъмнокосият се усмихна доволно, решил че е успял да покаже с кого си има работа по-малкият.

Най-после.

"Още два, три удара и го оставям да си се дави сам в кръвта." - помисли си Техьонг.

Обаче противно на очакванията на Те, Фел се изправи. Събра и малкото му останала воля и застана на крака пред Ким. Той от своя страна разшири очи, когато русокосото изкрещя и започна да го блъска назад.

- Същество като теб не заслужава Чонгкук!

От къде по дяволите извади такава сила изведнъж този хилав гном? Техьонг залитна назад, не успявайки да реагира веднага на грубото действие на Феликс. Но в последсвие, когато момчето опита да го зашливи на Те се откъсна и последната нишка търпение.

Техьонг блъсна по-малкия с все сила и момчето се озова рязко на земята. Единственият звук, който се чу бе силно пукване, сякаш някоя мебел се разцепи на две. Феликс остана на място, а от главата му шурна огромно количество кръв.







~~~
Такаа, краят на тази история доста отдавна съм го измислила, н о нямам идея как да стигна до него, съответно и колко глави остават.

+ училището ме изцежда още от първата седмица, но все пак ще се старая да съм редовна.
Дано мотивацията ми не излети tho.

Psycho Love //taekook// Where stories live. Discover now