Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

IX.

- Защо го замери с шибаната топка, а?

Техьонг и Юнги бяха приклещили безпомощно чернокосо момче срещу стената на една празна класна стая, първата, която видяха и го измъчваха със слово, а и не само.

- Аз-а-аз...

- Отговаряй като те питам, мърльо! Защо оцели Чонгкук? - Ким се разкрещя и удари юмрук в челюстта на клетото дете, година по-малко от тях.

Той залитна, но Юнги хвана шията му с една ръка, за да не му позволи да падне, а с другата опита да спре Техьонг от предстоящ удар. В училище бяха все пак, не трябваше да стига прекалено далеч.

- А-аз п-просто и-играех с него..

- Аа, играел си значи, хмм и реши да хвърлиш шибаната топка в красивото му лице, така ли?!

Ето какво се случи. Чонгкук и Техьонг имаха физическо заедно и по-големият бе станал свидетел на действията на съученика на Кук, които той направи наистина съвсем случайно. Хвърли топката изненадващо, ала Чонгкук не успя да я улови, поради леката си непохватност и тя цапна лицето му. Но Те изобщо не го прие като шега и определено щеше да накара момчето да съжалява за действията си.

- Тогава сега и аз ще си поиграя малко с теб. Да видим пък, може наистина да е забавно. - Техьонг му заби още един силен замах в лицето, като този път малкият започна да кърви и плаче, с което изцапа ръцете на Ким.

- Н-не, м-моля т-те...

- Само си играем, бе! Нищо сериозно. - тъмнокосият имаше гневна усмивка на лице и продължаваше да напада момчето със здрави удари, изгубило контрол над действията си. Жалките молби даже му доставяха удоволствие.

- М-моля... с-спри...

- Те, стига ще го съсипеш, как ще излезе от тук после? - Юнги се намеси с малко рационално мислене, като опита да го спре, но Техьонг не слушаше.

- Кой е този, че да цели моя Чонгкук, мамка му мръсна!?

- Те, престани, че ще си навлечем проблеми... след училище мо...

- Какво правите!? Спрете, боже мой! Боже мой! - изведнъж женски писък огласи помещението и двамата побойници замръзнаха на място. Пребитият си отдъхна и се облегна на стената, благодарен, че бе спасен, като с всички сили опитваше да не изгуби равновесие.

- Ким Техьонг, Мин Юнги в кабинета на директорката! На секундата! - учителката изкрещя, като стрелна с отвратен поглед момчетата и опита да помогне на по-малкия.

- Мамка му. - измърмори Техьонг, а Юнги само поклати глава, защото мразеше, когато е прав за лошите неща.

...

- Момчета осъзнавате, че това поведение е много повече от неправилно, нали? Училището не е място за прилагане на насилие. Никъде не е такова място. Нищо не се решава с бой, каквато и причина да имате. Вие направо сте разбили лицето на горкото момче. Това не е нормално... - директорката от десет минути дрънкаше морални правила и закони, кое е правилно и кое не и какво трябва децата на тяхната възраст да правят.

Ким и Мин бяха отегчени до смърт и половината от нещата дори не ги чуваха, от едното ухо влиза, от другото излиза. Но поне си мълчаха, че вече достатъчно го бяха загазили.

- Осъзнавате, че трябва да звънна на родителите ви, нали? Юнги ти нямаш много сериозни провинения до сега, но Техьонг, теб те хващаме за трети път вече тази година. Сериозно трябва да си поговоря с вашите относно поведението ти. - Те извъртя очи. Знаеше какво ще последва пак.

- Може да бъдеш изключен, Ким Техьонг.

След думите на директорката, сякаш Юнги се притесни повече отколкото самият Ким. Той стоеше спокойно на стола си, с безизразно изражение.

Многократно му се бе разминавало, станеше ли дума за лошото му поведение, именно защото е от влиятелна фамилия, която неведнъж е спонсорирала училището. Знаеше, че и този път щеше да мине между капките и директорката в момента просто го заплашваше.

- Само се надявайте момчето да не подаде оплакване от вас, тогава вече нещата ще станат много по-сериозни. - възрастната жена взе телефона си в ръка и им направи знак да напуснат. - Може да се връщате в часовете си.

Момчетата излязоха от кабинета и изпуфтяха в дует.

- Техьонг, казах ти да не прекаляваш. Защо не потърпя, поне докато излезем от училище? Ами ако те изключат сега? Последна година ни е...

- Баща ми ще измисли нещо. - тъмнокосият каза с досада и тръгна по коридора, като по-ниския го следваше, плътно зад него.

- Какво щеше да ти стане само да го сплашиш?

- Аз не исках "само да го сплаша", ясно!? - Техьонг рязко спря и се озъби на приятеля си. - А и от кога ти пука толкова?

- Винаги ми е пукало за теб, тъпако. Приятел си ми все пак. - този път и Мин повиши тона си и една учителка, минаваща по празния коридор им направи забележка да са по-тихи.

Техьонг, без да казва нищо повече напусна училището, с бърза скорост.

♧♧♧