Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LV.

Чонгкук бе седнал или по-точно свил се в една дървена, не особено удобна пейка в слънчевия парк. Лъчите на голямата звезда огряваха весело зеленикавите треви и храсти и притопляха циментовите плочки на пътеките. Хората се възползваха от това усмихнато време и бяха излезли в съботния ден на разходка с любим човек. Приятел, деца, съпруга или било то куче.

Чонгкук обаче беше напълно сам. Той бе гушнал колнете си срещу гърдите и гледаше в пространството, сякаш като омагьосан. Думите на Дахьон се въртяха в главата му, а той колкото повече ги премисляше толкова  му се свиваше стомахът.

До такава степен Чон бе свикнал с поведението на Техьонг, че в първите минути дори не го впечатли толкова новината. Но след това, когато започна да осъзнава жестоката степен на сериозност в това обвинение и допълнително, че е намесена и полицията... о тогава Чон го жегна и наистина му се дорева.

Бе трудно да понесеш безследното изчезване на близък приятел. Но да разбереш, че любовта на живота ти има пръст в нещастието... това вече си бе неописуемо. Затова и Кук не можеше да даде никакъв друг признак, освен тези на шок, безизходица и неспособност да формира едно смислено изречение.

Изведнъж Чонгкук отмести погледа си от небето, когато чу два детски гласа и подсмръкна, мъчещ се да не заплаче и сякаш по този начин прибиращ емоциите си навътре. Погледна и пред себе си видя две малки момчета, на не повече от шест седем годинки, ритащи една топка. Те бягаха заедно, закачаха се и се смееха.

Това му напомни за него и Техьонг в миналото. Как Ким бе роден с два леви крака, метафорично казано, разбира се и Чонгкук опитваше да го научи да бие голове в техния двор на един стар лост, децата използващи го за футболна врата.

Колко безгрижни, изпълнени с енергия и обич бяха преди години. Колко по-спокоен бе Ким. Е, спокоен... когато не успя да вкара поредния гол той толкова се изнерви, че с един ритник запрати топката в съседната къща на една старица и ѝ спраска прозореца, но това е друга тема.

Чонгкук се засмя при спомена.

Той реши да отвори чата с гаджето си, уж да му пише, но неусетно започна да тършува из старите им разговори, запечатани завинаги на телефона му. Бяха толкова много, имаше нощи, в които двамата са будували, пишейки си за какво ли не.
Незабравими моменти.