Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XVIII.

- Ким Техьонг, спри се! - Чонгкук се засмя, като опита да спре приятеля си.

Не мислеше, че той наистина би го направил, но Те разбира се, отново си знаеше своето. Разклати червения на цвят спрей в ръката си и започна да пише върху огромната, сива стена на най-големия мол в Сеул.

- Техьонги, недей! - вече тонът му стана по-сериозен, но Ким изобщо не го отразяваше.

- "Те-хьонг о-би-ча Ку-ки". Гоотово!

По-големият написа с огромни, красиво извити букви това изречение, като добави и едно сърчице накрая. Графитите му се отдаваха. Жалко, че ги правеше незаконно, по стените на сградите.

- Хьонг, не мога да повярвам, че написа това.

- Е, защо? Трябва всички да знаят това. АЗ ОБИЧАМ ЧОНГКУК! - Техьонг изръмжа, колкото глас го държи, а Кук се засмя на очарователността на приятеля си и остави малка целувка по бузката му. Скоро, обаче усмивката му рязко изчезна.

Висок полицай се появи от ъгъла на сградата и щом видя спрея в ръцете на Те скоростно се запъти към двойката.

- Т-техьонги..

- Да знам, че и ти ме обичаш!

- Н-не, Те, имаме проблем...

По-големият като чу това проследи погледа на гаджето си и фокусира крачещия работник, идващ право срещу тях. Техьонг изпсува под носа си и захапа устна.

- Не и ако не ни хванат. Бягай!

- Какво?

- Бягай, бисквитке! - и в този момент Техьонг хукна да тича с всичка сила напред, въобще необръщайки се назад. Чонгкук разшири стреснато очите си, но бързо го последва, бягайки плътно зад него.

- Спрете, калпазани! - възрастният полицай започна да ги гони, но бе на метри разстояние от тях.

Не му бе лесно да ги настигне, все пак годините си казваха думата. Момчетата продължаваха да тичат напред, в незнайна за тях посока, пъргаво и шумно. Добре, че бяха със суитшърти с черни качулки - по-трудно да бъдат разпознати.

- Стига сте бягали, става по-лошо за вас! - задъханият полицай извика.

- Те, накъде?

- Не знам!

Скоро те стигнаха непозната за тях, дълга, празна алея. Техьонг рязко зави зад един ъгъл, Кук го последва и заедно се скриха в огромен, зелен храст, който закри идеално телата им, широките му клони и листа, непозволяващи на полицая въобще да се усети, че там има двама тийнейджъра.

Мъжът не успя да разбере какво се случи в последните секунди от гоненицата и той вместо да завие, продължи да тича в права линия, мислейки си, че все още ги преследва.

Те и Кук успяха да се измъкнат.

И двамата запъхтени, изпуснаха задържания въздух от дробовете си и започнаха да дишат тежко.

- Мамка ти, хьонг казах да не го правиш. Ами ако ни беше хванал? Ще ми изскочи сърцето, по дяволите...

- Винаги ме питаш това. Ами ако, ами ако? Ами просто щяхме да прекараме нощта в ареста, голямо чудо. Колко ли щеше да е забавно да те изчукам в килията?! Като се замисля, я по-добре да се предадем, а?

Чонгкук се засмя и удари закачливо гърдите на по-големия.

- Хьонг!

- Е, какво? - Ким също се изкиска.

- Не е смешно, наистина се уплаших!

- Защо?

- Хм, не знам, че може да ни задържат, може би? Че ще разтревожа мама допълнително? - Чон повдигна вежда иронично, а Техьонг преспокойно продума.

- Не се тревожи. Мен рядко ме хващат.

Той остави целувка по бузата на Чонгкук и двамата се запътиха обратно към домовете си, хванати за ръка, вървейки по средата на празната улица.

Е, все пак внимаваха полицаят да не се появи от някъде, като от време на време се оглеждаха наоколо.

- Всъщност, да съм честен, наистина би било забавно да правим секс в затвора. Екстремно е. - Чонгкук измърмори под носа си, засрамено.

- Нали!? Аз като ти казвам! - Техьонг се изхили, а Чонгкук се зачуди какви изобщо ги дрънка.

Прихващаше глупостите на приятеля си и това не бе добре. Може би.