Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLV.

- Отвори уста, имам нещо голямо и твърдо за теб, котенце!

- Хоби, това звучи прекалено грешно.

- Точно така искам да го накарам да звучи. Все пак трябва да те принудя да заобичаш здравословните зеленчуци, а какъв по-хубав начин от този да си представиш едно голямо, твърдо парче месо. - Хосок намигна на приятеля си, а Юнги го ръгна в ребрата и се изсмя под носа си на странния хумор на приятеля си. Хоби подаде с пръчиците за хранене залък от сготвените зеленчуци в устата на русокосия, а той го лапна и започна да го дъвче с видимо недоволство. Но то бързо прерастна в най-вкусната хапка, която бе опитвал, след като Хосок му даде кратичка целувка по устните.

- Не искам да ви прекъсвам любовни пъдпъдъци, но къде на майка си в, така де къде съм? - дрезгав глас прекъсна двойката, които веднага напуснаха своя си свят и се срещнаха с чифт уморени, кафяви очи.

- Добро утро, Техьонги. Или по-скоро обяд.

- Попитах нещо, блонди.

- Колко си кисел. - извъртя очи Юнги.

- Сигурно е ефектът афтър на тревата. Пак, че не е по-зле... - Хосок изкоментира, а Техьонг само му хвърли мъртвешки поглед.

- В къщата на Хоби сме. Нямаше как да те прибера, нито в нас, нито у вас, родителския контрол щеше да ни направи на нищо, не исках да ни го причинявам. А впрочем това е Хосок моят... приятел. - Юнги с лека срамежлива нотка представи гаджето си.

Чонг се поклони в знак на уважение, а Ким дори не го удостои с внимание.

- Техьонг той ти даде подслон, покажи поне малко благодарност, по дяволите.

- Да, мерси. И честито, кога е сватбата, кой от двамата е булката?

- Не знам пред кого се опитваш да се докажеш, като се правиш на палячо, но не ти се получава. - Юнги каза с твърд тон, гледащ студено приятеля си, показващ му че вече започва да си играе с добродушието му.

- Спокойно, момчето току що се събуди и е в пренапушен период. Разбирам го, няма да се обидя, все пак следвам психология, работата ми е да разбирам хората.

Техьонг се отегчи дори повече от непознатото за него момче и се огледа наоколо. Дрехите му бяха мръсни, а той се намираше на диван, увит с дебело одеало, което го претопляше. Главата му страшно пулсираше, а настроението му бе по-ниско и от дъното. Гадеше му се и в същото време стомахът му протестираше за късче храна. Въобще, усещаше тялото си като парцал.

- Ако искаш можеш да използваш банята или да хапнеш с нас? - Хоби се усмихна леко, но Ким присви очи рязко.

"Ех, ти си буден..."

"Колко жалко, реших че най-после си пукнал."

"Семейството ти щеше купон да спретне, даже."

- Те? Гладен ли си?

- Не, н-не аз искам да се прибера. В нас, да се прибера и да спя. - Техьонг пооправи косата си и рязко стана от диванчето.

- Но ти спа повече от дванадесет часа. - продължи Юнги.

"Колко са дванадесет часа пред вечността?!"

"Умирай, Ким!"

"Умирай бавно."

"Умирай болезнено!"

- Те, Хоби няма против да останеш тук, докато се съвземеш той и без това живее сам. Остани, и утре като си по-добре...

"Умри, безполезно създание!"

- Млъкни, по дяволите! - Техьонг изкрещя и мигновено стресна двойката.

- Извини ме?

- Н-не Юнги, не ти, извинявай, аз трябва да вървя. - Те заекна и в паниката си тръгна към вратата, която му се стори като входната, със забит поглед в земята.

- Техьонг какво ти става, чакай?! - Мин догони приятеля си и опита да го хване за ръката, но Ким го отблъсна като попарен.

- Б-благодаря за снощи.

- Но Техьонги, трябва да поговорим за... - блондито дори не успя да довърши, защото Техьонг вече се бе изгубил надолу по стълбите на жилищната сграда. - Боже мой, какво му става..?

- Спокойно той ще се оправи. - Хосок гушна малкото телце на Юнги и постави брадичка на крехкото му рамо.

- Хоби, той няма да се оправи. И точно това ме притеснява. Нещо много лошо се случва с него, той не може да се владее, не иска помощ и не позволява помощ. И аз шибано нищо не разбирам. - Мин въздъхна тревожно, а Хосок просто му даде успокоителна целувка по врата.

Какво друго му оставаше пък на него.

~~~
4rd tehi uehi