Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LI.

Още един скучен и задушаващ ден в училище бе към края си. Чонгкук по принцип харесваше училището. Но в последно време толкова неща се бяха променили и без това.

В него момент Кук се чувстваше самотен, сякаш сградата го притискаше и изкарваше всичко лошо в него.

Той бързо излезе от класната си стая и се запъти към една празна маса в столовата за обяд. Искаше да отиде и да седне при приятелите си както по принцип, наистина искаше. Липсваха му, желаеше да си поговори с тях, да се посмеят, да си споделят по нещо. Но нямаше да го направи. Думата на Техьонг бе закон за него. И той нямаше да повтори грешката да изневери на доверието му отново.

От своя страна Ким го нямаше пак. "Сигурно се е успал" опита да си втълпи Чон, макар че той самият не си вярваше вече.

Чонгкук започна да си рови в телефона, колкото да убие задушаващото го време, защото нямаше дори желанието да яде.
Феликс все още не се бе появявал, а и той му липсваше толкова силно.

Дахьон, Минхьок и Сехун изведнъж се появиха и седнаха на масата на Чон без покана. Те го поздравиха, а той само погледна на криво Сехун, като си припомни пикантния им разговор преди дни.

- Какво става, Кукси? - Минхьок попита, а Чонгкук само вдигна рамене, играейки го безразлично.

- Някакви новини за Феликс? - той продума сухо, а Дахьон въздъхна.

- Полицията го издирва, но няма напредък. Нито следа от него.

Чон прехапа вътрешната част на бузата си и кимна унило.

- Чонгкукси, аз искам да...

- Спести си го, Сехуни. - Чонгкук прекъсна приятеля си преди да е успял да отрони и дума повече.

Брюнетът стана от стола си и се запъти към двора, като игнорира напълно въпросите на останалите и молбите му да остане с тях.

...

- Хьонг. - Чонгкук измърка, докато Техьонг оставяше дълги, нежни и лигави целувки по топлия врат на по-малкия.

Когато бяха двамата можеха да забравят за абсолютно всичко. Всички проблеми оставаха назад. Всичко, което бе важно в тези моменти бяха само те двамата.

Чон прокара ръка в косата на Техьонг, като го оскуба леко и я остави да си почиват там. Техьонг се подсмихна във врата на по-малкия и затвори очи за миг. Топлина, ухание, спокойствие.