Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

I.

Техьонг бавно пристъпи към големия и скъп магазин за бижута, пищно отворил врати в центъра на Сеул, едва преди няколко дни.

Той разклати черния спрей за графити в ръката си, огледа се наоколо и се увери, че бе пусто. Макар че след полунощ в делничен ден почти никого не можеше да срещнеш по улиците, огряти само от присъствието на светещите улични лампи.

Ким започна да обрисува входната врата и стените на магазина в различни неприлични думи и знаци, които му идваха на обогатения ум, без да се засрамва или замисля. Когато приключи с творбата, доволен от работата си, той се изкиска под носа си.

След това той извади тежка тухла от раницата си, която беше взел от един строеж наоколо и започна да си я подхвърля нагоре-надолу, съзерцаващ бижутерията и радващ и се като малко дете на играчка.

Изведнъж от нищото Техьонг хвърли строителния материал с всичка сила към стъклената витрина на помещението. При удара се вдигна ужасен шум, стъкла се разхвърчаха навсякъде и алармата на магазина започна да пищи, като огласи пустата улица.

Не, Техьонг не правеше това с цел да обере бижутерията. Не е като да не можеше да си позволи да купи целия магазин и още стотина като него. Просто вандалското поведение му прищрака отново. А и му бе толкова скучно...

Момчето все още наблюдаваше бъркоятията, която направи с горда усмивка на лице, но тя скоро изчезна, тъй като се появи някой, който не беше част от плана му за тази нощ.

Охранител.

На височина и килограми двойни на тези на Техьонг, с гола глава и синя, широка униформа, правеща го да изглежда още по-масивен. Ким като го видя веднага се ококори и хукна да бяга в незнайна за него посока.

- Хей! Спри, момче! - дълбокият глас на охраната изпрати тръпки по тялото на Техьонг, който тичаше напред, колкото сили го държаха.

Дишаше тежко и с всяка изминала крачка умората го побеждаваше. За разлика от него, мъжът грам не се измаряше или поне не се поддаваше на умората. Явно бе трениран за подобни ситуации.

Скоро той го настигна и веднага го хвана за яката на коженото му яке.

- Мислеше си, че ще избягаш, а малкия? Да, ама не. - охраната го дръпна, положи тялото му с лице към една кола и закопча белезници около китките му. - Колко такива вандали като тебе съм хващал... Не разбирам само едно, защо си търсите белята нарочно?

Работникът стисна Техьонг за лактите и го поведе към една патрулка, която бързо се бе отзовала, заради активиралата се аларма на магазина, изпратила сигнал в участъка.

- Хайде, качвай се!

От нея излязоха двама полицаи и го поеха. Качиха го на задните седалки, като естествено заключиха вратите, поговориха си за кратко с охраната и скоро те също влязоха в автомобила.

Потеглиха към районното, а Техьонг се псуваше на ум. Наистина не очакваше, че точно тази нощ ще бъде спипан.

Смотаният чиновник, от къде се взе!?

Не, че Ким бе изплашен. Нито му се случваше за първи, вероятно нито за последен път подобно нещо. Просто не искаше да прекара вечерта сред мизерните условия зад решетките. Той дишаше вече спокойно и гледаше в земята със сбръчкани вежди и намръщено лице.

"Поне ще им струвам пари там вътре."- помисли си момчето и отпусна глава назад с досада.