Съдбата. Това е нещото, което хората не могат да избегнат. Всички ние сме на този свят, поради някаква причина и нашата история е написана предварително.
Да, може би не всички вярват в тази теория за човечеството, но колкото и да не искаме да ни се случват лоши неща, то те въпреки това в един етап от живота ни сполетяват, и то когато най-малко сме ги очаквали. Няма как да премахнеш нещо речено и сторено колкото и силно да го желаеш. Единствената сила на човек в този момент е да приеме нещата и да се постарае да излезе от ситуацията рационално.
Но точно това Ким Техьонг никога не е правил. И Мин Юнги опитваше ли, опитваше да му помогне, да му налее малко разум в кратуната, непрестанно искащ да спаси приятеля си. Но как може да повлияеш на един инатест характер, почитащ и знаещ само своето!?
- Техьонг, не направи ли достатъчно беди вече? Ако продължаваш да бягаш, казвам ти, ще стане много по-лошо! Разбрах, че родителите на Сехун са подали жалба срещу теб, новини като тези бързо се разчуват в училище. Изобщо даже няма да започвам да ти лея конско за разбитата глава на момчето, защото имаш много по-голям проблем и то е че скоро ще дойдат да те арестуват, защото полицията има доказателства за изчезването на Феликс. Имат записи от камери и допълнителни свидетелства и обвинения от онази приказливка Дахьон, достатъчни за да те осъдят. Приятел, предай се докато е време... няма изход вече... - Юнги погали главата на седналия Техьонг на дивана в дневната му, нежно.
Мин желаеше най-доброто за приятеля си. Повярвайте, и него го болеше да иска това от Ким, но как е възможно младеж, едва на осемнадесет години да бяга цял живот от властите и то с такова досие? Особено ако е в не особено уравновесеното положение на тъмнокоското...
- Те... знам, че ще е тежко, но така ще е по-добре за теб. - Юнги прошепна и продължи да милва приятеля си, чийто очи бяха потъмнели и кървясали. Беше толкова уморен и слаб... - Замисли се.
Техьонг бавно вдигна поглед към Мин, като с всички сили опитваше да спре сълзите на отчаяние, които бяха по-нахални, дори и от самия него и все пак си поправяха път навън.
- Как да се предам и да гния цял живот в затвора ще е по-добре за мен, Юнги? - изръмжа Техьонг, глас пресипнал, тон уязвим и крещящ "помощ".
