Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LVII.

Техьонг лежеше на студения цимент, нямащ сили, нито да помръдне, нито да отвори очи. Колко жалко, че това не се случваше за пръв път.

Имаше чувството, че стои от часове на въпросната улица, която водеше до нощния клуб, от който излезе. Но всъщност бяха минали само около десет минути, от както той повърна и се трупяса на мръсната земя.

Те най-накрая отвори тежащите му клепачи и първото нещо, с което се срещна бе черното небе с необикновено ярки звезди, които имаха различни форми и неонови цветове. Поне според неговото виждане.

Едните светеха в розово, другите в зелено, трети пък бяха формирали облика на Чонгкук в синьо.

Да, това бе неговата бисквитка. Техьонг се изкиска сладко и потърка очите си, невярващо. След това се загледа отново в небето и видя същите звезди подредени като рисунка в пространството и образуващи красивите черти на Кук върху тъмните облаци, момчето засмяно щастливо, с бръчици около очите и заешки зъбки.

Техьонг продължи да се киска като малко влюбено детенце и да се въргаля по земята, дрехите му играещи ролята на парцал, обиращи микробите от цимента.

Ким покри лицето си с длани и усети чувство на мокрота, сякаш някоя лигава слуз се стече по кожата му. Той се стресна и веднага отдели ръцете си и ги огледа. Не, нищо лигаво нямаше по тях. Само прах и кал от земята, които на Те му се сториха изключително интересни и той започна да ги изучава от близо, виждайки ги като някоя скъпоценност.

Колкото и да беше повръщал, кокаинът все още си стоеше в организма му. И ефектът на опасната дрога все още не беше отминал.

Ако хората в тази област на града не бяха свикнали на подобни нарко изяви биха сметнали Те за избягал от лудницата. Но тази картинка тук бе нещо нормално.

"Само ако можеше да се видиш отстрани."

"Толкова жалък, дори на Дявола би му станало жал за теб."

- Кой си ти?

"Много бързо ме забрави, чувствам се обиден."

Смехът на Феликс започна да кънти в главата на Техьонг, очите му се разшириха и той моментално замръзна на място.

"Убиец такъв, провал."

"Помниш ли, Ким Техьонг? Ти си провалът на семейството."