Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LXVII.

- Техьонги, к-какво правим тук?

- Бисквитке...

- Хьонг... - Чон започна, но не издържа и започна да крещи. Изкрещя толкова силно, че стресна дори приятеля си. Викаше, риташе и опитваше да изкара всичко гадно от себе си.

Двамата се намираха на покрива на високата сграда, която редовно бе посещавана от по-големия. Тази проклета сграда, която видя повече от поведението на Техьонг, отколкото собствените му родители...

Чонгкук обаче не успя да се увладее. Той бе определено по-слабият. Та неговите невинни очи станаха свидетели на насилствено убийство, причинено не от кой да е а от гаджето му. Това бе прекалено... Кук започна да крещи, като сълзи се лееха от очите и хидратираха кожата му, а той обикаляше в кръг и забиваше ходилата си в цимента с все сили. Паникьосваше се и определено изгуби контрола над тялото си за минути.

Ким се стресна и от страх за безопастността на Чонгкук се доближи до него, по този начин спечелвайки си силно блъсване назад.

- Т-ти.. т-ти го у-уби... Техьонги... а-аз...

- Чонгкук!

- Н-не не н-не.

- Бисквитке, моля те...

- Н-не х-хьонг.. т-ти не...

- Успкой се, Чонгкуки! За бога, спри и дишай! - Техьонг хвана Чон в здрав захват и разтърси раменете му. Той го погледна с кучешките си очички, пълни с емоции повече на брой и от звездите на небето и ириси, искрящи повече и от лунната светлина в тъмна нощ. От този поглед, придаващ на брюнета вид на кукличка, Те се разтопи. Този единствен поглед го мотивираше никога да не се предава и да не съжалява за решенията си. Техьонг обхвана челюстта на по-малкия сигурно с длан и прошепна. - Дишай, чу ли, ди-шай.

Чонгкук започна бавно да си поема дълбоки глътки въздух и полека лека да се успокоява, благодарение на нежния глас на гаджето си, достигащ като медена ода до ушите му под формата на шепот. Техьонг погали малкото му лице, като опита да премахне сълзите и засъхналата кръв от него. Това не бе много успешна задача, но поне момчето вече бе притихнало под нежните ласки.

Техьонг го дръпна в обятията си, а Чон дори не се поколеба, а веднага се сви в тях. Тези обятия, които колкото и нечисти да бяха, двойно по уютни и сигурни се усещаха. Чонгкук се притисна толкова силно в гърдите на хьонга си, че дори усети такта на мелодичното му сърце. Това диво сърце, което биеше главно заради него.