Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

VII.

- Общо взето нищо не разбрах от този урок, супер много ненужна и суха информация, чак ми се уби желанието да уча. Но както и да е. Нека говорим за друго. Разбра ли, че вчера някой е пребил онова ново момче? Май е последна година, като теб. Преместил се от Америка, тук преди седмица и вече е с разбито лице и кокали. Това е толкова жестока постъпка, горкото момче...

- Горко? Онзи отворко? Така де, аз не го познавам. Подочух разни работи.

- Нямаш нищо общо с това, нали Те? - повдигна вежда Кук.

- Аз? Разбира се, че нямам, Чонгкуки.

- Хьонг, ще ти се разсърдя, ако ме лъжеш!

- Ти и да искаш не можеш да ми се сърдиш. Не можеш да ми устоиш, бисквитке. - Техьонг се наведе и започна да мачка бузките на по-малкия, а той сбръчка лице и опита да се отдръпне.

- Те, стига!

Но Техьонг не спря, а напротив приложи сила и бързо се озова върху тялото на Чонгкук.

По-малкият започна да се дърпа и да блъска с ръце и крака, като междувременно се кискаше, ала Те хвана китките му и ги постави над главата му. Тогава внезапна тишина огласи стаята. И на двамата смеховете притихнаха и те се загледаха един в друг.

Усмивката на Кук изчезна, като погледът му се фокусира върху чертите на момчето над него. Ако трябва да бъде честен, през краткия си живот той не бе виждал някой, който да притежава неземната красота на Техьонг.

Всичко в него бе толкова перфектно, невинно, но опасно изваяно, всеки добре очертан детайл, всеки ъгъл, всяка бенчица, имаше чувството, че той не е човек, а паднал ангел, който е бил любимецът на всички.

И мненията им бяха споделени.

За Ким, Кук бе най-уникалното същество на света. Той бе неговата сладка, малка бисквитка, единственият човек, който се интересуваше от него наистина, който го обичаше, без да го съди, който го разбираше и не се усъмни в него и за миг. Не се опитваше да го промени и го приемаше с всичките му недостатъци.

Те бяха двама най-добри приятели, които се правеха щастливи и си даваха взаимна любов. Те бяха двама най-добри приятели, които се гледаха така, сякаш никой друг не съществува.

Те бяха двама най-добри приятели, които виждаха огледална красота, когато погледнеха в очите на другия. Те бяха двама най-добри приятели, които бяха на път да се целунат.

Техьонг се приближи бавно към лицето на Чонгкук, без да сваля очите си от божественото лице, почиващо си под него. Когато носовете им се докоснаха, а устните им бяха на милиметри едни от други, Кук блъсна Техьонг и се изправи, не позволяващ на интимния им момент да продължи повече.

- Кхм, Те искаш ли да поиграем на видео играта ми, докато стане време да си тръгваш? - той се засмя нервно, правейки се, че нищо от преди секунди не се бе случило.

- Знаеш ли какво, аз ще си тръгвам.

- Но защо, остани, майка ми ще се прибере чак след час.

- Ще тръгвам.

-Не, стой...

- Казах, че тръгвам, мамка му! - Техьонг повиши леко гласа си, видимо раздразнен и напусна стаята на Чон, а скоро и къщата му, блъскайки вратите.

Чонгкук не разбра какво се случи току що.
Почувства се виновно, но да го питаш защо, нямаше да може да отговори. Защо приятелят му си тръгна така внезапно и защо изведнъж настроението му се промени коренно?

По каква причина той се доближи така близо до него и какво щеше да стане, ако не го бе отблъснал?

Добре де, Кук много добре знаеше какво щеше да стори приятелят му и точно, затова го спря. Но дали наистина искаше да го спре?

Тук отговорът не бе ясен. Може би страхът повлия действията му. Може би паниката също.

Чонгкук не бе имал партньор до сега, съответно и първа целувка. Бе несигурен.

Пък и щеше да е странно тя да е с най-добрия му приятел. Но пък това не значеше, че всъщност момчето не изгаряше от желание да усети устните му.

О, той си умираше за тях, но предпочиташе да не мисли за това. Все пак най-добрите приятели не се целуват по устните.

Нали?

~~~
всъщност го правят хехеххех