Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLIX.

-Ким Техьонг чашата преля! Не, тя не преля ами направо се спраска на парченца. Наистина ни предизвика да те пратим в изправително училище!

- К'во? - Техьонг се размърда с досада на дивана, защото пак му бяха прекъснали спокойствието, което в последно време му липсваше. Той се прозя и погледна отново разярените си родители, стоящи пред него с кръстосани ръце и очи, стрелящи искри опасно електричество.

- Разговарях с директорката ти! Изключила те е от училище!? Отново заради вандалските ти прояви! Ти осъзнаваш ли колко сериозно е това? Не знам какво да те правя, калпазанино! Къде сбъркахме с теб, къде!? - господин Ким отново бе откачил. Съпругата му опитваше да го успокои, но нищо не помагаше.

А Техьонг даже не трепваше от мястото си, което изнервяше баща му още повече.

- За кога вече да те записваме в ново училище, имаш половин срок да изкараш!? Ти не учиш, никакви изпити няма да вземеш, образован човек няма да стане от теб! Ще те пратим във военно училище, някъде извън Азия. Та поне да се научиш на ред най-после!

- Скъпи, това не е ли прекалено...?

- Не! Писна ми вече от този лигльо. Вчерашно леке! Ние се стараем нищо да не му липсва цял живот, а той...

Техьонг само се изхили от сърце. Ама наистина му стана смешно, защото баща му буквално вярваше, че може да го накара да напусне Корея. Той нямаше да излезе дори от Сеул. Нямаше намерение да ходи никъде. Не и без Чонгкук. Не и по принуда.

Тъкмо господин Ким щеше да продължи да лее конското си, когато на вратата се позвъня.

Секунди след като прислужница, на която никой не знаеше името, отвори входната врата, в дневната долетя определено човек, който никой не очакваше да се появи.

- Нууна? - очите на Техьонг се разшириха, но и пък светнаха, когато видя стройната жена, усмихната и с куфар в ръцете си.

- Техьонги, колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш нууна. Чувствам се стара така. Просто Джису.

Жената се затича към Техьонг и го прегърна силно. Ким веднага и отвърна, като гушна малкото и, нисичко тяло щастливо, като даже я вдигна от земята за секунди.

Той толкова се радваше да я види.

Джису бе кръвната сестра на баща му, но тя нямаше капка общо с него. И на външен вид и по характер. Тя беше по-мила, по-забавна, по-грижлива и определено би била по-добра майка от госпожа Ким.

Доста време от детските си години Техьонг бе прекарал с тази жена. Имаха около десет годинки разлика, което правеше Джису идеалната леля, майка и сестра за Ким в едно. Тя познаваше и разбираше момчето по-добре и от родителите му, които впрочем още стояха стъписани и гледаха жената, все едно е призрак.

- Здравей, оппа. Не се ли радваш да видиш сестра си от плът и кръв? Изглеждаш много "очарован". - Джису се отдели от Техьонг и погледна баща му. Личеше си иронията в гласа ѝ, която господин Ким веднага усети и изкриви устни насила.

- Р-радвам се, разбира се. Просто много се изненадах да те видя тук. Дори не се обади, да предупредиш, че ще имаме гости.

- Аз не смятам, че съм гостенка в дома на племенника си, но ето че брат ми явно не мисли така. Ако въобще мисли. - заяде се тя.

Истината е че жената никога не се е разбирала особено добре с господин Ким и със съпругата му.

Откакто Техьонг се роди и те започнаха да го пренебрегват, заради бизнеса, Джису много започна да си променя мнението за собствения си брат. Стана свидетелка в какъв алчен и егоистичен човек се превърна той, заради вкуса на парите. Видя с очите си, как заради слава и богатство занемари бащинството си. И покрай себе си, завлече и жена си.

- Дойдох да видя моят Техьонг. Някакъв проблем да остана седмица, две?

- Не, естествено! - Те веднага се ухили и прегърна през раменете Джису. Хвана куфара ѝ, и я задърпа по стълбите нагоре.

- Ние тъкмо обсъждахме в какъв провал се превръща Техьонг малко по малко, преди да ни прекъснеш.

Щом чу това кръвта на жената започна да кипи, но все пак тя опита да го прикрие. Не искаше още с влизането да стават скандали.

- Не говори така за племенника ми! - Джису веднага захапа и защити Техьонг, което го накара да се подсмихне.

- Ти винаги си го глезила прекалено много, знаех си, че трябва да ограничаваме времето ви заедно, като беше малък. Не трябваше да се лигавиш толкова с него.
Сега той е изгонен от училище. - госпожа Ким се осмели да продума, а Джису завъртя очи.

- Аз не го глезех и лигавех, аз опитвах да му дам грижата, която не получаваше от вас, но това е тема, която нямам намерение да захващам още с пристигането ми.
Хайде дете, заведи ме до стаята ми и да поговорим. Сигурно си има причина да си изключен, но в семействата се изисква диалог за проблемите, не скандали и безразличие. - Джису изсъска и погледна лошо и двамата родителя. След това хвана под ръка Техьонг и те заедно се качиха на горния етаж.

~~~
Ще се радвам да идете да прочетете новия ми ?уаншот? за bts "love yourself" хихи
Постарах се