Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LXVI.

- Техьонги, аз не казах на мама, че тръгваме.

- Чонгкуки, няма време за това! - изкрещя тъмнокосият, подвластен на страха и адреналина и задърпа Кук напред, който започна да се дърпа и да забива пети в земята.

- Но хьонг, трябва да ѝ кажа сбогом. Една последна прегръдка...

- Бисквитке, ще ѝ се обадиш после по телефона, моля те тръгвай, ще ни хванат! - Техьонг отново дръпна ръката на гаджето си, който загуби равновесие от рязката приложена сила.

- Но кой...

- Ето го, колеги ето го копелето! - изведнъж се чу плътен мъжки глас на опасно близко разтояние и двете момчета се обърнаха в негова посока.

На улицата до тях видяха млад полицай, току що напуснал патрулката си, да ги гледа и да вика към къщата на Ким, надяващ се някой от комисарите пред вратата да го чуят и да дойдат за подкрепление.

Но Техьонг нямаше да позволи това. Най-малко щеше да остави една мизерна марионетка на властта, да развали всичките му планове в последния момент.

Те пусна Чон и се запъти към служителя на реда, който само това и чакаше. Полицаят си мислеше, че Ким е слаб противник, който бързо ще бъде заловен и по този начин той ще стане героят на неговия случай в управлението, та даже можеше и да получи повишение. Но очакванията му Техьонг разби с последната крачка, която направи към него.

Ким бе сръчен и с едно движение извади джобното си ножче, което бе благодарен, че наскоро беше свил от денонощния магазин близо до тях. Техьонг отвори сребристото, лъщящо от чистота острие, което се стрелна напред и без да се замисля наръга полицая право в стомаха му, остротата на метала, пронизваща чувствителната кожа право през униформата.

Той се преви от болка, а Ким се възползва от внезапната му слабост и заби ножчето още няколко пъти по тялото на ченгето, като целия се оцапа за пореден път с чуждата кръв.

Игнориращ стенанията от болка, Техьонг извади острието от вече раздраната му плът, обърса го в дънките си и го прибра в джоба, все едно нищо не е станало. Последното, което видя от видимо познатия му в лице полицай, бе значката с името, гравирано на нея. Ким Ерик. Тогава си спомни...