Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLI.

Ретроспекция.

Техьонг бавно обхвана с мъничките си ръчички лилавото цветенце и с детските си пръстенца прикрепи дръжката му към останалите, нанизани едно за друго растения.

Една от милите прислужнички, които работеха в дома на семейство Ким му беше показала как да сплита венец от цветя, в краткото време, през което тя успя да му обърне внимание.

Малкото момче дълго се мъчи да следва насоките, похаби доста растения и ядове, но най-накрая успя да завърши първата си творба. Някои листенца стърчаха на всевъзможни страни, но все пак си личеше вложеното старание. А и зеленият и лилавият цвят стояха страшно сладко преплетени заедно. Те бе доволен от себе си.

Скоро чу шумни, палави стъпки да го приближават, точно по план. Той бързо скри венеца зад гърба си и се изправи на крака пред по-ниското момче, застанало до него.

- Здрасти, Те!

- Здравей, Куки.

- Днес на какво искаш да си играем? Ако желаеш може да отидем в нас, мама ми позволи два часа бонус на компютъра, защото си изчистих стаята. Може да играем на Симс и да си създадем ново семейство и после да ги убием. Брум, прас, пуфф. - Чонгкук демонстрира игриво с жестове.

- Много ще се радвам. Но...

- Какво Те?

- Имам нещо за теб.

- Купил си ми подарък? - малките, кръгли очички на Чонгкук светнаха от изненада и нетърпение.

- Направих ти. Научих се да сплитам венчета, Куки. Откраднах малко цветя от градината на бабата отсреща и го направих за теб. Заповядай. - Техьонг подаде венчето на най-добрия си приятел и се усмихна срамежливо.

Чон го пое в ръчичките си и ахна.

- ТеТе, много е яко!

- Знам, че обичаш лилавия цвят. Затова откраднах точно тези цветенца. Специално за тебе.

- Много красиво, хьонг. - Кук погали венеца и си го сложи на главата, като растението се зарови в катранено черната му, мека коса.

Сетне с широка, заразна усмивка дръпна по-големия в силна прегръдка. И двамата се изкискаха безгрижно и щастливо, гушкайки се за кратко.

- Хайде сега да играем на компютъра. Тъкмо да покажа на мама хубавия подарък. От моя за винаги най-добър приятел - Ким Техьонг. - Чонгкук се засмя и затича към дома си, като дръпна хьонга си след себе си.

...

Ким стоеше в ъгъла на покрива на високата, така позната му сграда и позволяваше на вятъра да роши косите му, нямащ избор и без това.

В този момент буквално беше изключил за сегашното си положение. Само щастливи спомени обземаха главата му и се въртяха като пумпали, оцветявайки със себе си така сивата обстановка наоколо.

Повечето от тях с Чонгкук, разбира се.

Дори винящият глас на Феликс не кънтеше в съзнанието му в този момент.

Спокойствие и тишина. Това му трябваше.

От долу се чуваха типичните мелодии на градското ежедневие, коли и автобуси движещи се, хора говорещи и бързащи за някъде, но Ким се чувстваше толкова надалеч от тях.

Техьонг се нуждаеше от почивка, затова и почти не отразяваше нищо. Имаше нужда да изключи за малко от света.

Уви, това спокойствие не продължи дълго. Скоро присъствието му на покрива не бе единствено. Мин Юнги с шумна крачка и сериозно, дори изнервено лице се покатери при приятеля си.

- Техьонг! - гласът му бе сигурен и плътен.

Техьонг усети какво конско предстоеше да му бъде излято и завъртя очи.

~~~
Da be hora jiva sum, ne se bezpokoite.

Трудно е да водиш любовен или какъвто и да било живот като цяло. Съжалявам, че не ъпдейтвах ще опитам да се стегна ай промис.