Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXVI.

Чонгкук отвори широко очи, след като видя, че телефонът му освети тъмната стая. Той бе прекарал целия ден в лежане и плач.

Мислеше, че Техьонг му е сърдит и ядосан, заради нарушеното обещание. Ким го помоли и му се довери, а той какво направи... Излъга го и сякаш нарочно се срещна с Феликс. Беше му гузно и тъжно и го бе страх, че ако го потърси, Техьонг щеше да го зареже на момента.

Той отключи мобилния си с мъка и след като видя съобщението захапа вътрешната страна на бузата си.

Чон Техьонги💜:
Куки, трябва да се видим. Веднага. Ще те чакам пред вас.

Той се зарадва на написаното, но пък и уплаха го изпълни от вътре. Какво ли щеше да му каже хьонга му?

Нямаше си и на идея. Но пък невидението му го измъчваше дори повече, затова той си наметна един суитшърт, сложи си черна шапка да прикрие рошавата си прическа и бързо се затича надолу. Отвори входната врата и още с излизането навън чу румоленето на не особено слаб дъжд, удрящ се в растенията и мокрещ земята и високата фигура на Техьонг, стояща пред него.

Сърцето му се сви. Толкова му бе липсвал.
Та Чон бе нищо без Ким. Кръгла нула. Слаб и разбит. Както отвътре така и отвън.

- Чонгкуки! - този дълбок глас побиваше такива огромни дупки в сърцето на по-малкия... Дупки, които само той можеше да запълни.

- Техьонги, извинявай. - Чон дотича до него без да му пука за студения дъжд, който вече се изливаше и върху двама им.

Кук сложи ръце на студените бузки на лицето на Техьонг и го погледна в очите, с кръглите си, досущ като на зайче ириси.

- Извинявай, извинявай, моля те, прости ми, хьонг. Извини ме, че постъпих така подло и че те излъгах и не спазих обещанието си. Гаджетата не правят така. Моля те, прости ми. Никога повече няма да се срещна с Фел. Обещавам да съм добър и да не те предавам повече. - Чонгкук едва не заплака, изричайки всички тези думи.

- Чонгкуки...

- Моля те, не ме оставяй... Няма да те лъжа повече, ще държа на думите си, моля те.

- Бисквитке, няма да те оставя. - от очите на Те ясно започнаха да се ронят сълзи. Той се доближи още по-близо до по-малкия, като слепи челата им. - Няма да те оставя. Никога. Не ми се извинявай, не ти се сърдя. Не бих могъл да ти се сърдя.

Брюнетът като видя сълзите на хьонга си не издържа и пусна наяве своите също. Гледайки ги не можеш да прецениш това по лицата им капки сълзи или дъжд бяха.

- Ти ми прости, Чонгкуки. И ми обещай, че каквото и да става няма да ме оставиш. Моля те. Обещай ми, че ще си с мен винаги. Няма значение какво сторя или съм сторил.

- Хьонг, защо аз да ти прощавам? Ти бе прав. Никога не бих те винил. Най-малко пък оставил. Обичам те. Обичам те толкова силно, аз... не мога да живея без теб. - Чонгкук с треперещ глас изля каквото му бе на душата, а Ким не издържа на милите думи.

Разпадна се.

Започна неконтролируемо да плаче, да трепери и да стиска суитшърта на Кук, докато кокалчетата му не добиха бял цвят. За пореден път толкова силно плачеше, че чак дереше гърлото си. Не му пукаше дали някой го чува или не. Имаше нужда да си излее всички мъки пред любимия.

Чонгкук притисна по-големия в обятията си и го обгърна с любов и подкрепа. Той си мислеше, че всичкият този панаир е заради силната емоция. Само ако знаеше защо Техьонг наистина се държи така.

Само ако знаеше, че гаджето му страдаше, защото бе станал убиец. И ако знаеше как вината го разяждаше с всяка изминала минута.

Картини на мъртвото тяло на Феликс отново се появиха в главата на Ким.
И добрите и невинни думи на Чонгкук, даващи му незаслужената утеха го довършиха. Кук погали косата му и двамата продължиха да се прегръщат под звездите и дъжда, показвайки на другия, че е тук за него.

Но дали щеше наистина да е завинаги?