Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXVII.

- Чонгкуки, какво друго трябваше да купим?

- Ориз, мамо. Цял ден повтаряш, че оризът ни свърши и накрая пак забрави за него.

- Стара съм вече, сине.

- "..."

- Чонгкук! Тук идва моментът, в който трябваше да кажеш нещо от сорта "Не си стара, мамо. Даже с годините се подмладяваш!" Браво, развали момента. - госпожа Чон се направи на сърдита, а Кук се усмихна и прегърна жената през раменете.

- Мамо, по-млада и красива си от момичетата на моята възраст.

Тя се засмя силно и остави голяма целувка по бузата му, вече напълно доволна от чутото. Днес Кук бе решил да помогне на майка си, този път доброволно. Цялата седмица Чонгкук я прекара с Техьонг.

Буквално програмата му бе училище - Техьонг - спане и пак училище.

Не, че имаше нещо против, но майка му имаше нужда от него. Поне през уикенда.
Ако не за приятелите си, поне за нея щеше да направи изключение и да остави гаджето си за малко.

- Бял или кафяв ориз, миличък? - тя попита, но вниманието на сина и бе привлечено от далеч по интересно нещо от храната.

- Феликс?

- Какво? Не мисля, че има такава марка ориз. Къде го видя? Сигурно е някоя нова.

- Не, мамо, ей сега се връщам. Феликс! - Чонгкук се затича към познатата фигура, която бе обърната с гръб, гледаща хранителните продукти на отсрещния щанд.

- Фел! - Кук бързо се доближи до съученика си. Хвана го за рамото и бързо го завъртя към себе си, срещайки се с мъртвешки поглед.

- Хей... о, Кукси... здравей.

- Фел, къде се изгуби, не сме те виждали от цяла вечност! Болен ли беше?

- С кого си тук, Чонгкук? - сякаш притеснение изведнъж обзе тялото на русокоското.

- С майка ми.

- О, добре. - момчето изпусна доза задържан въздух от гърдите си и се загледа в земята.

Той изглеждаше странно. Някак си по-блед, с по-тревожно изражение, очите му по-уморени, сякаш не е спал с дни.

- Хей, добре ли си? Да не си болен, Феликс? - Кук отново попита.

- Д-да, добре съм. Удобно ли е да поговорим, Кукси? Важно е.

- Много бих искал, но обещах на мама да и помогна днес...

- Оу...

- Но може утре в училище или...

- Н-не, не в училище! Трябва да е насаме.

- Фел, какво има? Държиш се много странно. За какво искаш да говорим? - повдигна вежда Чонгкук.

- Не мога да ти кажа сега, сложно е. Когато си свободен и моля те нека да е по-скоро.

Чонгкук изгледа русия със сбръчкани вежди, но все пак кимна. Любопитство се загнезди в брюнета. Какво толкова бе повлияло на държанието на Феликс? И какво по дяволите е толкова важно, което не може да се обсъди в училище, мястото за разкриване на клюки?

- Пази се, Кукси. - русокоското потупа рамото на Чон и замина към касите.

Без прегръдка или поздрав за чао... Не, това определено не бе приятелят на Чонгкук.

Той се върна обратно при майка си, но с куп мисли и теории в главата си, остатъка от следобедът, съдържащ един от най-странните и разсеяни часове в живота му:

~~~
Лятото е към края си, училището наближава, а аз си нямам и на идея кога ще успея да завърша тази история.