Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XI.

Може би подкрепа, обич и нежност от майка си и баща си Техьонг нямаше да види, но един определен човек би рискувал своето щастие за неговото.

Чонгкук.

Бе станало късно след вечерния час на децата и Ким нямаше никакво намерение да се връща в онази проклета къща, много добре знаещ, че помещението и хората вътре ще го провокират да направи някоя глупост. Нямаше да се върне, не и тази нощ.

Той бе отишъл в дома на Кук и учтиво помолил да остане за малко, с нацупени поглед и устни, на които най-добрият му приятел не можа да устои. И тей като видя и в какво състояние е тъмнокоското, Чон без да се замисли го приюти в уютната си къща.

Оправда се пред майка му, че ще учат заедно, за да не задава жената излишни въпроси, с които допълнително да разстрои Ким. Чонгкук нежно почисти разранените му ръце от силните удари по стената и ги бинтова, а после и изтри окапалото море от сълзи, спуснало се по меките му бузки.

Сега двете момчета бяха в леглото на по-малкия. Той седнал, а Техьонг легнал, положил глава в скута му. Чонгкук си играеше нежно с косата му, милваше и го чешеше. За Те това бе достатъчно, за да се успокои и отпусне под нежните ласки на брюнета.

След като Ким си изля всичко пред малкия, той само го гушна, като му даде утехата си и настъпи дълга тишина. Приятна и разбираема.

- Провалът и грешката на семейството. Новите ми два прякора. - Техьонг се изсмя без хумор, а на Чонгкук му стана тъжно. Това бяха изключително тежки думи, особено чути от хората, които са те създали и отгледали.

- Не говори така, може да си разбрал погрешно думите м...

- Дори майка ми го потвърди, колко по-ясно от това? - Те заби погледа си в Чон и той сведе своя, като нервно започна да си играе с пръстите.

Кук нямаше какво да стори, за да поправи ситуацията, той бе безсилна и не полезна пионка в тази игра на семейство Ким. Но да гледа най-добрия си приятел толкова наранен и пречупен не го устройваше.

Не можеше да заличи болката му, но можеше да опита поне да я притъпи. Да я разсея, избута на заден план, колкото Те да мисли за нещо друго, по-приятно. Затова и главата му започна да се спуска надолу.

Не бе сигурен в това, което прави, даже умът му казваше не, но тялото му се движеше само. Лицата им бяха на милиметри едно от друго. По-малкият стисна очи и направи още едно късичко движение.