Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLIII.

Хладната и непрогледна тъмнина отново бе оцветила небето, коварната и дълга нощ обзела тази част от полукълбото. Мракът бе паднал над улиците на Сеул неканен, но това не бе от особено влияние, тъй като градът си бе оживен и пълен с различни източници на светлина.

Все още не бе минало десет часа, хората се прибираха или заминаваха нанякъде, а нощният живот дори още не бе започнал. Така че представители на различни възрасти и характери се разхождаха по асфалта забързано.

Някои от хората изглеждаха щастливи, сами или с компания, други уморени, а трети безразлични, просто искайки да се приберат у дома на топло.

Само едно безжизнено тяло лежеше на покрива на същата тази, проклета и сякаш прокълната сграда.

Същото това тъжно и сякаш и то прокълнато от съдбата момче. Станало пионка в ужасната игра на мръсните ръце на собствените си, скрити демони. Дете, с толкова прекрасна и чиста душа, нуждаещо се от само малко любов и внимание сега превърнало се в най-ужасната форма на представителя на хищниците. А именно убиец.

Случайно или не онези фатални минутки преобърнаха живота на това и без това нещастно същество.

Ким Техьонг вече бе развалина от проблеми.

Той бе отпуснал тялото си на ледената, мокра от наскоро излялия се дъжд, земя, нямащ сили вече да прави нищо друго, освен да диша. Макар че и това бе сложно.

Техьонг толкова искаше да избяга от тази реалност, че реши просто да пуши.

Да, отчаянието до такава степен го превзе че единственото смислено нещо му се видя приемането на зелената приятелка, а именно марихуаната.

Тъгата и безразличието смесени в едно правеха един биполярен човек толкова объркан. И Ким вместо да процедира нормално и да се обърне към специалист за състоянието си той се обърна към тревата.

Преди броени минути тъмнокоското приключи с петата си, свита цигара за деня и това вече бе краят. Момчето колабира.

Не можеше да мръдне, не можеше да мисли, не можеше да прави нищо друго освен да лежи с блуждаещ поглед, гледащ, но не виждащ. Дори гласът на Феликс не се чуваше в главата му, главно защото Техьонг сякаш не съществуваше.

Бе буквално жив труп. Леко казано беше прекалил с приема на свитата в хартийка отрова.