Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXIV.

- Не, казвам ти, Испания е най-великата страна, стане ли дума за футбол! Все пак от там са най-добрите отбори. - за пореден път, Дахьон заби юмрука си в масата.

- Не, твърдо отхвърлям този факт. - Минхьок започна да клати глава, като затвори очи и направи знак с ръка, че не иска да слуша повече и че никой не може да го обеди в противното.

- Бихте ли спрели да говорите за футбол, че нищичко не разбирам, а ми писна само да мълча и да слушам как спорите!? - Чонгкук извъртя очи, но въпреки това се усмихна.

Дълбоко в себе си обичаше да слуша прословутите спорове на приятелите си. Особено, ако се стигне и до закачки и приятелски обиди.

- Да, хайде млъквай вече, че на момчето му писна от теб. - Минхьок се изплези.

- Оф, вие не ме разбирате. Ако Феликс беше тук щеше да ме подкрепи, той винаги го прави. - оплака се момичето, като нацупи устни тъжно.

- Впрочем къде е Фел? Не съм го виждал от няколко дни. - Минхьок попита и Чонгкук и Дахьон повдигнаха рамене.

- Аз последно го видях миналата седмица. Бяхме в библиотеката да учим, обаче ми се наложи да си тръгна и от тогава, ни вест, ни кост.

- Хм, пробвахте ли да му звъннете, защото на мен вчера не ми вдигна.? - Минхьок се обади.

- На мен също... - Дахьон продума и тримата млъкнаха и се зачудиха дали не му се бе случило нещо.

Странно е човек просто ей така да не идва на училище, да спре да вдига на приятелите си и да не им пише.

Е, разбира се Техьонг бе изключение в този аспект. Но за Феликс това си беше странно. Той бе много социално и общително момче, което винаги бе заобиколено от хора и което обожаваше да прекарва, колкото се може повече време с приятелите си.

- Ако искате този следобед да се съберем в нас, ще викнем Сехун и ще опитаме да се свържем отново с Фел. - Минхьок предложи, а Дахьон веднага кимна и изкрещя едно силно, развълнувано "да".

- Всъщност, ти не си поканена.

- Така лии?!? Ще ме молиш утре да ти реша домашното ама...

- Дахьони, мила моя, съкровище знаеш колкото те обичам, налии? - Минхьок започна да се подмазва.

- Да знам!

Те се засмяха и Мин погледна Кук въпросително.

- Кукси, ще дойдеш, нали? Ще е забвно, може пак да скроим някой номер на мис каприз...

Дахьон извъртя очи, защото вече си беше патила от номерата на приятелите си, затова и удари шамар зад врата на Минхьок.

Брюнетът се усмихна на приятелите си тъжно.

- Много бих искал да прекарам малко време с вас, но се боя, че няма да е днес...

- Защо? - идвамата попитаха в дует с разширени очи и повдигнати вежди.

- Трябва да се видя с Техьонг. Обещах му, че ще сме двамата този следобед.

- Не може ли утре да сте двамата?

- Не... аз... искам да го видя... обещах му.

Те го изгледаха унило, но все пак кимнаха разбрано. Изведнъж студени, дълги ръце започнаха да се плъзгат по тялото на Кук палаво. Той бе прегърнат силно в гръб.

- Ще тръгваме ли, Чонгкуки? - дълбокият глас на Техьонг прозвуча в ухото на по-малкия и той прехапа устна от тръпките, които изпълниха тялото му, поради гъделичкащия топъл дъх на по-големия.

- Да, хьонг. Чао приятели. - Чонгкук помаха за довиждане на съучениците си и те с криви усмивки му отвърнаха.

Кук и Те заминаха нанякъде с преплетени пръсти и Минхьок ги изгледа със сбръчкани вежди.

- Абе, този Техьонг винаги ми се е струвал прекалено странен. Някак си плашещ и мистериозен. Да не казвам опасен...

- Аз имам такова едно страннно чувство, когато е наоколо. Не знам, не мога да го опиша... Но щом Чонгкук е щастливо влюбен в него... - Дахьон повдигна рамене.

- Щастието и любовта не винаги вървят ръка за ръка, Дахьони...

~~~
Извинявайте за скучната глава, но скоро ще се случат разни нещааа..:)