Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

ХХ.

"Техьонги, как си?"

"Хайде да се видим."

"Те, мина седмица,
липсваш ми."

"Знам, че го искаш;)"

"Техьонги?"

Видяно✔.

Чонгкук въздъхна и отново позволи на носталгичните емоции да го залеят.

Бяха изминали цели седем дни, откакто двамата с Техьонг последно се видяха. От както той си замина онзи ден от къщата на Кук, Ким нито бе идвал на училище, нито давал някакви сигнали, че изобщо е жив.

Тъмнокосият не си двигаше телефона и само оставяше получените си съобщения на "видяно" без никакъв последващ отговор.

Чонгкук не издържа и се изправи. Не можеше да търпи повече това неведение и притеснение, искаше да види любовта си, колкото се може по-скоро. Липсваше му прекалено силно присъствието му.

Чон плахо се придвижи до луксозната къща в съседство и застана на входа. Поколеба се, но все пак звънна. Скоро, сравнително възрастна жена, с готварска престилка, отвори вратата и погледна въпросително момчето.

- С какво да ви помогна, господине?

- Ъм, Техьонг вкъщи ли си е?

- Да, господин Ким е в стаята си, не я е напускал от няколко дни.

- Мога ли да вляза при него?

Възрастната жена, която работеше за семейство Ким от известно време веднага позна брюнета. Тя знаеше, че с Те са приятели отдавна и той не би имал против това извънредно посещение, така че жената кимна и му направи път да мине.

Чон веднага започна да изкачва стълбите и стигна до стаята на приятеля си. Почука на познатата бяла врата, но отговор не получи.
Почука още веднъж, вече по-настоятелно и без капка търпение. Отново без отговор.

Накрая той отвори вратата, без да има нужното позволение и се срещна с тъмнина. Завесите бяха спуснати и единствената светлина, която се вмъкваше, беше през мъничкото разтояние между тях.

Дрехи бяха разпръснати навсякъде по пода, остатъци от храна разпилени по малката масичка и една голяма издутина, подаваща се под белите завивки.

- Хьонг? - Кук се доближи до леглото и видя свития на топка Техьонг, завит през глава и дишащ спокойно отдолу под одеалото. - Те, жив ли си? - Чонгкук опита да се пошегува, но реакция от по-големия не последва.

- Техьонги, много ми липсваше.

- Да бе! - най-накрая се чу заглушено, дълбокият, пресипнал и троснаг глас на Ким.

- Наистина! - Чон се усмихна, защото най-после чу любимото си нещо на света, а имено неговия Техьонг.

- Тогава защо не дойде да ме видиш? - рязко се отви Техьонг и погледна Кук в очите.

Усмивката на Чонгкук се изпари, защото нямаше отговор на този въпрос. Той многократно се опита да му звънне, написа му куп съобщения, но не знаеше защо не дойде до дома му по-рано.

- А ти защо цяла седмица не се сети за мен? Защо не дойде на училище, а си стоял тук в стаята си и си се разлагал като мъртвец? Защо не ми отговори поне на едно от съобщенията? - захапа обратно Чон.

Те леко се усмихна, но го прикри със завивката.

- Бях тъжен.

Като чу това Кук веднага омекна.

- Защо Техьонги?

- Не знам. - Те повдигна рамене, а Чонгкук без покана се шмугна под одеалото и гушна по-големия силно, като обви ръце около широката му талия. Така чакана прегръдка от любимия.

Техьонг от своя страна постави целувка в косата на Чонгкук и подиша от свежия му аромат, който сякаш залепваше по сетивата му.

- Не искам да си тъжен, Техьонги. Бих направил всичко за теб. Обичам те, хьонг.

Ким, като чу тези думи се ухили и стисна крехкото тяло на гаджето си. Имаше нужда да чуе това. Имаше нужда да знае, че Чон е негов.

Само негов.

И ако някой само се опиташе да му го вземе...

Щеше да стане лошо. Много лошо.