Something new | Johnten

59

Джони държеше Тен в ръцете си докато другия се успокои. Прокарваше едната си ръка нагоре надолу по гърба му, докато другата бе преплетена в косата му. Тен вдигна глава и срещна поглед с Джони, сълзите все още спускайки се една след друга по зачервените му бузи.

- Обичам те, излъгах когато казах, че...

- Всичко е наред, знам че не го мислеше Тени. - Джони избърса сълзите му. - Сега, моля те спри да плачеш. Къса ми се сърцето като те виждам така.

Тен кимна, обви ръце около врата на другия и бавно се приближи, докато накрая устните им не се срещнаха. Тайландецът въздъхна доволно в целувката и се отдели облягайки глава на рамото на Джони.

- Ще го смачкам, тоя Лукас. - каза през зъби по-високия.

Тен веднага вдигна глава гледайки уплашено към него.

- Не прави глупости. Не искам да имаш неприятности.

- Не се притеснявай.

- Не, Джони, не искам да се биеш с него.

- Миличък, не мога да оставя нещата просто така. Няма да позволя някой да си мисли, че може да прави с теб каквото си иска.

- Но...

- Няма но! - прекъсна го Джони. - Лукас ще си получи заслуженото и няма кой да ме спре.

- Не искам да се замесваш в нищо с него! - Тен проплака отново.

- Не, моля те спри да плачеш. Виж ще измисля нещо. Но той ще си получи заслуженото. Не се притеснявай за мен.

Той притисна Тен към себе си, който веднага се сгуши. Не нужно е да се споменава, че Джони не се върна в училище. Не можеше да остави Тен сам, виждайки колко бе разстроен. Двамата лежаха прегърнати на леглото дълго време. Тен вече бе спокоен, но Джони още не смееше да го остави, въпреки че имаше нещо важно, което трябваше да свърши. И то беше свързано с това Лукас да си получи заслуженото.

Тен бе против Джони да се бие с него, именно затова по-високия имаше няколко варианта, които не включваха той и Лукас дори да се срещат. Добре де, третия план го включваше, но той бе само в краен случай, следователно всичко щеше да е наред.

Тен беше заспал в прегръдките му. Минаваше три следобяд и Джони вече не го свърташе на едно място. Беше бесен за това което Лукас бе направил на Тен и можеше да мисли само затова как да го научи, че не може да удря Тен безнаказано.

Телефона му позвъня, стряскайки го. Джони се протегна към шкафчето вземайки го бързо и вдигайки, не искаше да събуди спящото момче до него.

- Какво искаш Сиченг!? - изшептя ядосано Джони.

- Не се върна, нито ни каза какво е станало, започнахме да се притесняваме.

- Сега не мога да говоря, Тен спи. Но след десет минути се чакаме пред дома на Дойонг. Кажи и на Джехьон.

- Добре, но да не би да има проблем?

- Ще говорим после.

С това разговора приключи.

Джони се надигна внимателно, изплъзвайки се от ръцете на Тен, които бяха обвити около кръста му. Тайландецът се пробуди и погледна другия объркано.

- Какво правиш?

- Ще отида при Сиченг, другите се притесниха също. - Джони целуна челото му и прокара пръстите си през косата му. - Ще се върна довечера.

Тен кимна сънено и затвори очи заспивайки отново.

Джони излезе тихо от стаята, насочвайки се към входната врата.

Когато пристигна пред дома на Дойонг видя, че Сиченг вече го чакаше на алеята. Джони паркира мотора си до неговия и слезе.

- Къде е Джехьон? - попита по-високия докато се оглеждаше.

- Не отговаря, когато му звъня. - Сиченг вдигна рамене безпомощно.

В този момент входната врата се отвори и отвътре излезе бащата на Дойонг.

- О, здравейте момчета. - поздрави ги той ведро. - Дойонг ли търсите?

- Здравейте, сър. - Джони се усмихна. - Да, той е тук, нали?

- Да, в стаята си е. Бихте ли му предали, че излизам и ще се върна довечера, малко бързам.

- Да, разбира се.

Двете момчета влязоха и се запъти към втория етаж, където се намираше спалнята на Дойонг.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Започнах да пиша нов фик.

Ще се радвам ако го погледнете.😊❤️❤️❤️