Something new | Johnten

128

Момчетата се намираха на обичайното място до оградата. Звънецът за влизане скоро се чу карайки ги да въздъхнат дълбоко.

- Мамка му. - изхленчи Дойонг - Сега имаме литература.

- Ти изобщо има ли час, който да не мразиш? - попита го Тен.

- Не. - отговори Дойонг и вдигна рамене. - А и литературата е толкова досадна.

- Вярно е. - съгласи се Джони.

- И учителя ме мрази.

- Може би е защото почти не влизаш в часовете му. - Сиченг извъртя очи.

- Съмнявам се. - Дойонг отвърна пренепрежително. 

- Добре, стига мрънкане и да влизаме в час, преди да сме закъснели. - прекъсна ги Джехьон

- Ние вече закъсняхме. - поправи го Тен.

- Първите пет минути не са закъснение. - засмя се Дойонг. - Така или иначе всички са свикнали, че не влизаме на време.

Момчетата тръгнаха мълчаливо към стаята. 

Щом отвориха вратата и влязоха, веднага бяха посрещнати от яростния поглед на учителя. 

За тяхно щастие той само им махна с ръка, сигнализирайки им да седнат по местата си, но явно Дойонг нямаше същия късмет, защото щом учителя го забеляза, го спря.

- Ким Дойонг. - каза той, карайки чернокосия на замръзне на място. - Най-накрая благоволи да влезеш в часа ми.

Дойонг въздъхна дълбоко и се обърна към него, слагайки фалшива усмивка на лице.

- Бях възпрепятстван.

- И с какво?

- Ами... не се чувствах добре и...

- Само в моите часове ли? Сякаш не съм те виждал по коридорите. - учителя се подсмихна доволно и скръсти ръце.

Дойонг извъртя очи. Знаеше, че не бе прав да отсъства безпричинно, но този сега нарочно се заяждаше с него. Така или иначе му бе написал отсъствията, това в момента не бе нужно.

Дойонг реши да го игнорира и се запъти към един от задните чинове където бе седнал Джехьон и му се усмихваше уверително, опитвайки се да го успокои поне малко. Но щом направи крачка, учителя го спря.

- Не съм казал, че можеш да сядаш.

- Вижте сър, няма да търпя това, по-добре ме изгонете от час и без това не изгарям от желание да съм тук.