- Добре, слушай сега! - Сиченг блъсна Кун в стената и облегна ръка до главата му. - Ще си държиш устата затворена, забравяш за всичко, което си чул за Юта. Също така нито дума за проклетата целувка.
Кун се изсмя.
- Докато траеше така наречената проклета целувка не се оплакваше.
Сиченг направи погнусена физиономия и изпуфтя, отдръпвайки се от него.
- Не мога да повярвам, че ти позволих да ускверниш невинните ми устни.
- Съдейки по начина, по който ми отвъщаше, устните ти са далеч от невинни.
- Как смееш! - Сиченг направи ужасен поглед. - Ти да не ми намекваш нещо, глупако!?
- Нищичко и не ме наричай така. - Кунсе подсмихна. - Между другото на твое място щях да се държа по-мило.
- И защо така?
- Имаш късмет, че държа на думата си иначе щях да използвам дори целувката срещу теб.
Сиченг присви очи и стисна зъби. Пак за шибаната целувка започна да говори. Как само искаше да забрави, идваше му да започне да си блъска главата в стената.
- Сега ще ме заплашваш ли?
- Не, не съм такъв човек.
- Тогава нека забравим всичко.
- Зависи.
Сиченг скръстоса ръце.
- От какво?
- От това, дали наистина искаш да забравиш абсолютно всичко.
- За к...
Сиченг не можа да се доизкаже понеже бе прекъснат от устните на Кун, които мигновено започнаха да се движат срещу неговите. Очите на Сиченг се разшириха и за известно време бе като парализиран, но скоро се опомни и избута другия грубо от себе си.
- Направи го още веднъж и ще ти сритам задника, шибаняк такъв!
Кун се засмя.
- Не се смей, мръснико!
- Много си сладък като си ядосан.
- Мразя те със силата на милион слънца в галактиката! - извика Сиченг. - Ще си взема ограничителна заповед!
- Да, да. Както кажеш сладурче. - Кун се облегна на стената и му намигна.
Сиченг сви ръцете си в юмруци.
- Не ме наричай така, задник!
- Но толкова ти отива. Такова си сладурче.
- Млъквай! - Сиченг покри бузите си с длани усещайки как се изчервява.
- Изчерви се! - Кун се засмя. - Казах ти, че ти подхожда.
- Майната ти! - Сиченг се постара да му хвърли възможно най-убийствения поглед, след това излезе затръшвайки вратата драматично.
°°°•••°°°•••°°°•••°°°
- Джони трябва да се прибирам! - изхленчи Тен, докато другия продължаваше да целува врата му.
Джони го игнорира, притискайки го към леглото.
- Джони...
- Тени, ти си виновен. - той прошепна срещу кожата на врата му. - Защо излезе гол от банята?
- Защото забравих да взема хавлия и някой предпочете да се направи, че не ме чува, когато виках, за да ми донесе.
- Нищичко не съм чул. Трябва да викаш по-силно.
Преди Тен да е имал възможността да отговори, Джони сля устните им. Целуваше го жадно и ненаситно, прокарваше ръцете си навсякъде по тялото му, карайки Тен тихо да изпъшка в целувката.
Тайландецът извъртя глава на страни отделяйки се от другия, който се намръщи.
- Много си лош да знаеш. - измърмори Джони и се отдръпна от него, обръщайки се с гръб.
- Не се сърди де. - Тен го прегърна изотзад, облягайки брадичка на рамото му. - По-късно ще се видим.
- Хубаво. - Джони се нацупи, при което другия извъртя очи.
- Не се дръж като дете. - Тен постави бърза целувка на врата му и се отдръпна, започвайки да си търси дрехи.
Облече се набързо и взе телефона от бюрото. Погледна отново към Джони, който все още седеше на леглото и се цупеше.
- Джони престани, аз ще тръгвам. - Тен се настани до него и сля устните им. - Ще дойда по-късно.
- Ммхм. - Джони се приближи целувайки го още няколко пъти. - Добре.
°°°•••°°°•••°°°•••°°°
Преди няколко дни започнах да пиша фик с номин, но още не съм сигурна дали да го публикувам😅
Ще има ли кой да го следи?
YOU ARE READING
Something new | Johnten
FanfictionТен е влюбен в най-добрия си приятел Тейонг от доста време, но се страхува да му разкрие чувствата си. Какво ще се случи, когато един ден Тен реши да го проследи, за да разбере защо всяко междучасие изчезва без да обясни къде точно отива. Ще останат...