Something new | Johnten

126

- Но защо няма да ми помогнете!? - изхленчи Джони тропайки с крак, вече не го интересуваше дали изглежда нелепо, беше отчаян, искаше да оправи нещата, но не знаеше как.

- Защото си глупак, но съм сигурен, че това вече го знаеш. - Дойонг се ухили широко игнорирайки злобния поглед от страна на другия.

- Шегата на страна, но Дойонг е прав. - намеси се Джиньонг. - Трябва да сдържаш нервите си и да не говориш глупости. Смятам, че ще е най-добре сам да намериш начин да оправиш нещата с Тен.

- Но, не знам как!

- Джони стига си се самосъжалявал! - Сиченг се изправи от мястото си. застана пред него и хвана раменете му разтърсвайки го. - Ако трябва ще пълзиш на колене и ще му се молиш да ти прости. Сега тръгвай и започвай да мислиш ничин, по който да ти прости.

- Но, но...

- Стига мрънка. - Сиченг започна да го блъска към вратата.

- Ама ти направо ме гониш! Това дори не е твоя дом! Джиньонг!? 

- Чао Джони. - Джиньонг му помаха с ръка усмихвайки се широко.

- Майната ви на всички! - извика той. - Нямам нужда от помоща ви! Ще се справя сам.

С това Джони излезе като демонстративно затръшна вратата след себе си.

Дойонг погледна през прозореца, за да се увери, че другия си бе тръгнал. Щом го видя да се качва на мотора си си отдъхна и се обърна към останалите.

- Няма да се справи без нас.

- Да, това е факт. - Сиченг извъртя очи. - Благодаря, че каза очевидното.

- Така е по-добре. - заяви Джиньонг. - Все пак връзката си е негова, не трябва да се месим.

- Каква ирония, че точно ти го казваш. - засмя се Кун.

- Я си мълчи! Със Сиченг сте заедно благодарение на мен.

- Напротив, плана ти не струваше, събрахме се благодарение на това, че спрях да те слушам.

- Хей, Джиньонг. - обади се Дойонг, докато гледаше през прозореца. - Не беше ли споменал, че Джемин е наказан?

- Да, и?

- Забранил ли си му да излиза?

- Да, защо? - намръщи се Джиньонг.

- О, нищо. Просто Джемин туко-що излезе с Джено, който явно е отмъкнал една от колите на Джаксън.