Something new | Johnten

124

- Това беше абсолютно мъчение. - изхленчи Сиченг, докато вървеше към обичайното място до оградата следван от другите. - Не мога да я търпя тая по английски.

- Сиченг, няма нужда да заместваш Дойонг, по мрънкане. - Джони извъртя очи. - Кун ако ти не го удариш, ще го направя аз.

- Аз нямам полза от това да го ударя, след това ще ме игнорира до края да деня. - Кун вдигна рамене.

- Като спомена Дойонг, как са двамата с Дже? - Сиченг по-бърза да смени темата и да. Отмести вниманието от себе си. - Не сме ги виждали от... Две седмици.

- Да, така е. - съгласи се Тен. - Отсъствието им се усеща. Ако Дойонг беше тук, щеше той да те удари, за да спреш да мрънкаш.

- Започваш да ставаш почти толкова злобен, колкото е и Джони. - каза през зъби Сиченг.

- А ти си почти толкова досаден колкото е Кун!

- Моля ви спрете да ме намесвате в безсмислените си спорове! - въздъхна Кун и отметна глава назад.

- Не са безсмислени!

- Ти на чия страна си!

Извикаха Сиченг и Тен почти в един глас.

- Нека спрем да се караме и да отидем до супермаркета, за да си взема нещо за пиене. - предложи Джони.

- Добре и без това трябва да си купя цигари. - съгласи се Сиченг и тръгна към изхода на училището, следван от останалите трима.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Дойонг вървеше с бърза крачка докато преминаваше през отдела с напитки, като не спираше да се озърта. Не можеше да повярва, че за пореден път изгуби Джехьон. Всеки път щом дойдеха в този проклет супермаркет, Джехьон се загубваше.

Този път дори не осъзна как изобщо бе станало. 

Двамата вървяха през отдела с плодове и зеленчуци. Дойонг се бе обърнал и спрял само за минута, за да погледне към щандовете с плодове и щом реши да се обърне към Джехьон, него вече го нямаше.

Бе обиколил половината магазин, но нямаше и следа от Джехьон. Опита се да му звънне, но явно другия отново бе спрял звука на телефона си, защото не му вдигаше.

През това време Джехьон вървеше сравнително спокойно, докато минаваше покрай щандовете и също се оглеждаше за Дойонг.