Something new | Johnten

130

Дойонг и Джехьон лежаха на леглото на чернокосия сгушени един в друг. Целуваха се бавно и лениво, движеха устните си нежно и в синхрон. 

Джехьон прокарваше пръстите си през косата на другия, докато Дойонг бе обвил ръцете си здраво около кръста му, с което бе притиснал телата им едно до друго. От време на време чернокосия приплъзваше ръцете си под блузата на Джехьон, но нищо повече.

Прекрасния им момент естествено трябваше да е прекъснат само миг по-късно от силно думкане по вратата.

Дойонг се отдели от Джехьон и се намръщи.

Думкането се повтори.

- Ако правите нещо, по-добре спрете веднага! - чу се гласът на Сиченг от другата страна. - Трябва да обсъдим нещо много важно!

Дойонг извъртя очи и стана, за да отвори. Пред него се разкри един изключително ядосан Сиченг, който го избута настрани и пристъпи на вътре.

- Да, разбира се. Можеш да влезеш. - Дойонг му хвърли злобен поглед и затръшна вратата. - Какво искаш?

- Преди малко срещнах Юта. - Сиченг местеше погледа си между двете момчета. 

- И какво ме интересува това? - попита раздразнено Дойонг и кръстоса ръце.

- Интересува те защото... - Сиченг бе прекъснат от звъненето на телефона му.

Той го извади от джоба си и щом видя, че го търсеше Кун побърза да вдигне.

- Къде си по дяволите!? - чу се ядосания глас на Кун от другата линия. - Просто те пололих да ми вземеш фанта! Къде се бавиш толкова?!

- Кун изникна нещо важно. Ела в дома на Дойонг. - с това Сиченг приключи раговора и прибра телефона си. 

- И какво казваше? - попита Джехьон подканвайки го да продължи.

- Видях Юта и той ми каза нещо доста интересно. - Сиченг направи кратка пауза. - Благодари ми задето сме дали шанс на Тейонг да ни обясни всичко.

Джехьон видимо се притесни, а Дойонг само махна с ръка пренебрежително.

- Да, да. Тен ни помоли да се видим с Тейонг, за да може да изясним нещата и да приключим с караниците.

- И защо аз не знам!? - извика Сиченг.

- Не го приемай лично, Джони също не знае. - Джехьон се усмихна невинно.