Something new | Johnten

111

- Тейонги! - Юта го прегърна из отзад и облегна брадичка на рамото му.

Тейонг се засмя и затвори шкафчета си, след това се обърна към Юта, който се отдели за малко и отново го прегърна. Тейонг обви ръце около кръста му и скъси разстоянието между лицата им, поставяйки нежна целувка върху устните му.

- Имам свободен час. - каза Юта щом се отдели от него.

- Хм, аз имам физическо, можеш да дойдеш в салона. - Тейонг го целуна отново, този път по-продължително.

- Да, искам. - усмихна се Юта и отстъпи назад.

Тейонг погледна в страни от себе си, когато усети, че някой се бе спрял до тях. Намръщи се виждайки Лукас, който се бе облегнал на шкафчетата и се усмихваше.

- Какво има, Лукас? - попита Тейонг.

- Исках да говорим за Джони и останалите.

- Вече ти казах, че не се занимавам с тях. - отвърна грубо Тейонг.

- Стига, знам, че искаш Тен да си получи заслуженото.

- Престани, животът ми не се върти около него. - Тейонг обви ръка около кръста на Юта и го побутна, за да започне да върви.

- Всичко е заради Юта, нали? - Лукас препречи пътя му. - Тейонг ти си пълен страхливец, а ти, - той посочи към японеца. - мислех, че ти казах да спреш да се бъркаш!

- Какво!? - Тейонг пристъпи към него, отделяйки се от Юта. - Какво си му казал?!

- Омръзна ми да те манипулира. Казах му да престане да ти казва какво да правиш.

- Слушай ме сега, много внимателно. - Тейонг го блъсна и той залитна назад. - Стой далеч от Юта, иначе Джони няма да бъде единствения, който ще ти размаже физиономията.

Тейонг се обърна към Юта, хвана ръката му и го поведе надолу по коридора.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Вече ме побиват тръпки щом вляза тук. - измърмори Сиченг, когато с Кун влязоха в съблекалнята. - Още повече, когато всички останали са в салона.

- Не се притеснявай, аз съм тук и ще те пазя. - подсмихна се Кун и придърпа Сиченг към себе си.

Чувайки думите му Сиченг извъртя очи.

- Не се притеснявам, онзи само да посмее да се доближи до мен и ще му се стъжни.