Something new | Johnten

32

- Ако продължават така учителката ще ги изгони. - изшептя Тен докато гледаше в учебника по английски.

- Обзагам се, че точно това им е целта. - засмя се Джони и погледна към двете момчета на предния чин.

Дойонг и Джехьон си говореха и се смееха така сякаш изобщо не се намираха в час. Учителката изглеждаше да ръба на нервите си. Чашата преля щом Дойонг прошепна нещо на Джехьон, което накара другия да се изкикоти по-силно от преди.

- Джехьон, Дойонг! - извика учителката удряйки по бюрото си с ръка.

- Какво? - попита Дойонг правейки се на учуден, че учителката им викна.

- Как какво?! - каза тя стискайки ръка в юмрук, което се стори смешно на част от класа и повечето залегнаха по чиновете опитвайки се да не се разсмеят. - Не се спряхте цял час!

- Ние просто си говорихме, какъв е проблема? - Джехьон скръсти ръце.

- Разговорите извън часа ми. Защо изобщо влязохте?!

- Защото иначе ще мрънкате, че не сме влезли и ще кажете на директора. - каза Дойонг отекчено.

Учителката си пое дълбоко въздух и посочи към вратата.

- При директора.

- Ама нямате угодия. - подигра се Джехьон. - Като не влезем, защо не сме влезли, като влезем, защо сме влезли. Решете какво искате!

- При директора! - извика тя.

Джехьон и Дойонг си станаха най-спокойно и излязоха.

- Казах ти. - прошепна тихо Джони при което Тен се засмя.

- Сега и вие двамата ли?

- Госпожо, успокоите се малко. - каза Тен тихо, но повечето го чуха и започнаха да се смеят.

Това изнерви още повече учителката, и удари с учебника по бюрото.

- Тен да не ти се ходи при директора!?

- Не? Защо?

Учителката го изгледа злобно, но само разтвори учебника отново и продължи с урока.

През това време Джехьон и Дойонг тъкмо влизаха в кабинета на директора. Щом баща му видя как двете момчета пристъпват вътре, той хвана слепоочията си усещайки как скоро ще получи главоболие.

- Какво пък сега, Дойонг?! Пак ли не влезе по английски!?

- Всъщност... - започна чернокосия, но баща му го прекъсна.