Something new | Johnten

94

Дойонг тичаше по коридора на първия етаж и към дирекцията. Часът по английски тъкмо бе приключил и бе получил контролното от предишния ден. Бе изключително изненадан когато видя, че бе получил отлична оценка.

Той влезе в кабинета без да чука, разтваряйки вратата рязко, при което тя се блъсна в стената с трясък.

- Татко! - извика Дойонг усмихнат широко и влезе навътре, затваряйки след себе си също толкова шумно колкото бе и пристигането му.

Баща му го погледна ядосано и стана от стола си.

- Дойонг колко пъти...

- Имам отлична оценка на контролното по английски! - прекъсна го той.

- Наистина ли!? - попита с недоверие баща му.

- Да, виж!

Дойонг му подаде контролното и баща му побърза да го издърпа от ръката му. Огледа го внимателно и погледна щастливо към сина си.

- Браво на теб. Знаех си, че можеш ако се постараеш.

- Да, да. Сега си чакам подаръка.

- Ти наистина ли го направи само заради това? - баща му се намръщи.

- Да.

- Добре де. - баща му въздъхна дълбоко. - Ще получиш подаръка си, днес следобед.

На вратата се почука и се открехна бавно. Джехьон подаде глава навътре и се усмихна леко.

- Влизай, Джехьон. - бащата се усмихна и седна на стола си.

Точно искаше да говори с него.

- Дойонг върви в час. След малко ще започне.

Чернокосия се намръщи, не му се караше физическо, но кимна и погледна към Джехьон.

- Хайде, да тръгваме.

- Не, искам да поговоря с Джехьон. - каза директорът.

Дойонг изпуфтя и излезе затръшвайки вратата.

- Какво има сър? - попита Джехьон объркано.

- Искам да те помоля да накараш Дойонг да учи.

- Това няма да е лесно.

- Знам, но ще послуша само теб. Намери начин да го накараш. Това е последната му година и ми се иска да завърши с хубави оценки.

- Ще направя всичко възможно. - Джехьон го увери.

- Благодаря ти. Преди да тръгнеш занеси това в канцеларията. - директорът му подаде папка с документи.